Определение № 3176 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2349/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба ( с характер на частна жалба) и уточнение към нея, подадени от адвокат Я. Стойчев, процесуален представител на Р. В. Ж., срещу Определение № 14276 от 19.12.2025 г., постановено по адм. дело №1640 по описа на Административния съд – Варна за 2025 година. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателя Р. В. Ж. за изменение на Определение № 12378 от 12.11.2025 г., постановено по адм. д. №1640 /25 г. от АС-Варна, в частта на присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за адв. Я. Стойчев. Частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното определение поради неговата необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде изменено Определение № 12378/12.11.2025 г. по адм. дело № 1640/2025 г. на Административния съд – Варна като се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ до размера от 1000 лева. Ответникът по молбата, с характер на частната жалба – кметът на Община Варна я оспорва по съображения за неоснователността й, изложени в писмен отговор от 17.02.2026 година и иска отхвърлянето й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като процесуално допустима и основателна, но не по доводите в нея. Производството по адм. дело № 1640/2025 г. по описа на Административния съд – Варна е образувано по жалба на Р. В. Ж., чрез адв. Я. Стойчев, против мълчалив отказ на кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Към жалбата е приложено пълномощно от Р. Ж., с което упълномощава адв. К. Маринова и адв. Я. Стойчев да го представляват пред съдилищата на страната по образувани с негово участие съдебни производства. По делото е проведено открито съдебно заседание на 29.10.25 г., в което жалбоподателя е представляван от адв. Стойчев. В същото съдебно заседание, адв. Стойчев е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, а съдът е дал ход по същество на производството. С Определение № 12378 /12.11.25 г., постановено по същото дело, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Р. Ж. и е прекратил производството. Със същото определение Община Варна е осъдена да заплати на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата на адв. Я. Стойчев възнаграждение в размер на 500 лева. С молба от 01.12.25 г. адв. Стойчев е поискал на осн. чл. 248 ГПК съдът да измени определението си в частта на присъденото адвокатско възнаграждение, като го увеличи на 1000 лева, позовавайки се на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. С определението, обжалвано в настоящото производство, административният съд е приел, че е сезиран с молба от жалбоподателя и е оставил без уважение искането на жалбоподателя Р. В. Ж.. Така постановеното определение е недопустимо. Сезирането е от адвоката, представляващ жалбоподателя по делото и съдът е следвало да се произнесе именно по тази молба, а не по несъществуващо искане на жалбоподателя Ж.. След обезсилване на определението, делото следва да се върне на същия съдебен състав за произнасяне по молбата на адвокат Стойчев. Воден от горните съображения и на осн. чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд