Определение № 483 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 377/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Г. Д. В. и Г. В. В. срещу определение № 1383 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1167/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същиТе страни частна жалба срещу определение от 25.01.2011 г., постановено по гр. д. № 986/2010 г. на Пловдивски РС, с което е отказано да се спре производството по делото до приключване на прокурорска преписка. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е намерил за недопустима частната касационна жалба по съображения, че определението не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда развитието на делото. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията на съда, които слагат край или преграждат развитието на делото или тези за които това изрично е предвидено в закона. В глава ХVІІ, раздел І ГПК, която регламентира спиране на производството, не е предвидено изрично възможност за обжалване на определението на съда, с което той се е произнесъл по искане за спиране. Определението, с което е отказано спиране производството по делото, не попада в обхвата и на нормата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не прегражда развитието на делото. Изводът за недопустимост на частната жалба е законосъобразен. Не е налице основание за отмяна на определението, поради което то следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.