Определение № 2620 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1763/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. З. срещу разпореждане № 900/17.04.2026г. на председателя на Четвърто гражданско отделение при ГК на ВКС, с което е отказано образуването на производство по преписка вх.№ 7679/16.04.2026г. по молби на З. за отмяна на определение № 4483/06.10.2025г. по ч.гр.д.№ 2945/25г. на ВКС и определение № 450/30.01.2026г. по ч.гр.д.№ 4808/25г. на ВКС. Жалбоподателят иска разпореждането да бъде обявено за нищожно, евентуално – отменено като неправилно.Твърди, че не било ясно „инстанционно или извънинстанционно“ било отказаното производство. Заявява, че претенцията й пред ВКС била с главно искане – касационно обжалване, а евентуално- искане по чл. 303 и сл.ГПК. Настоява атакуваните актове да не били окончателни, за което излага съображения, основани на собствено тълкуване на процесуалните правила и посочва защо ги счита за неправилни. Частната жалба е допустима и неоснователна. Съображенията на настоящия състав са следните: Атакуваното разпореждане е постановено по реда на действащите правилата за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във ВКС, утвърдени със заповед на председателя на ВКС, които упълномощават председателите на съответното отделение в ГК да образуват гражданските дела във ВКС след проверка за допустимост и редовност на изпратените по компетентност до ВКС жалби / искания. Преценката в обжалваното разпореждане, че не се следва образуване на дело пред ВКС е основана на извода за недопустимост на исканията на З. по молба вх.№ 2951/03.02.2026г., уточнена след указания, за допускане на касационно обжалване на определения № 4483/06.10.2025г. по ч.гр.д.№ 2945/25г. на ВКС и № 450/30.01.2026г. по ч.гр.д.№ 4808/25г. на ВКС. Тази преценка е изцяло обоснована, доколкото е безспорно, че и двата акта по окончателен начин са разрешили въпросите - техен предмет /за възстановяване срок за изпълнение указания във връзка с нередовност на частна касационна жалба и за недопустимост на частна касационна жалба, поради неотстраняване в срок на указанията за приподписването й от адвокат/, поради което не подлежат на последващ инстанционен контрол. Основанието по чл. 303 ГПК в искането на жалбоподателката е произволно заявено, защото не са посочени релевантни за същото обстоятелства, а се преповтарят тези за касационното обжалване. Или, поради недопустимост на исканията на жалбоподателката за „отмяна“ на определенията, законосъобразно е отказано по тях да бъде образувано гражданско дело пред ВКС. Така мотивиран, настоящият състав