Решение № 9975 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2743/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация (КЗД, Комисията) и по касационна жалба на В. О. Б., А. А. В., М. Л. М. срещу Решение № 39984/01.12.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 5558/2025 г. С обжалваното решение е отменено Решение № 112/19.03.2025 г. на КЗД, 5-членен разширен заседателен състав, постановено по преписка 439/2021 г.; преписката е върната на КЗД за ново произнасяне съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, Комисията е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател - КЗД обжалва решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че решението на Комисията е взето при неизяснена фактическа обстановка. Излага подробни съображения, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон. Конкретни доводи в какво се изразява неправилността на решението на съда или неговата необоснованост не се сочат. Моли обжалваното решение да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Борисова. Касационните жалбоподатели В. О. Б., А. А. В., М. Л. М. оспорват решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че неправилно съдът е приел, че решението на КЗД, в частта, в която е установена осъществена дискриминация спрямо В. О. Б., А. А. В., М. Л. М. е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в постановяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка. Подробно описват установените от КЗД факти, вкл. установеното от показанията на духовния предводител на Арменската апостолическа православна света църква в България, установените по преписката данни за конфликт между назначените в Бургаска и Варненска енория свещеници от една страна и Църковното настоятелство във Варна и Епархийския съвет (ЕС) от друга, което довело до решението на ЕС и неговия председател да не бъдат подадени документите за продължаване на визите за пребиваване в страната на назначените в Бургаска и Варненска енория свещеници. Считат, че на установените факти е извършен обстоен правен анализ, въз основа на който е постановено решението на КЗД за установена спрямо тях дискриминация. Излагат съображения, че КЗД е установила всички релевантни за правния спор въпроси, като подробно ги описват. Твърдят, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е обсъдил наведените възражения и искания в жалбата им срещу Решение № 112/19.03.2025 г. на КЗД в обжалваната от тях част, а именно възраженията срещу правната квалификация на установените закононарушения, извършени от дирекция „Вероизповедания“ към МС, което е нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Молят обжалваното решение да се отмени. Претендират разноски, както и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представят списък на разноските Касационните жалбоподатели се представляват от адв. Асланян и адв. Димитрова. Ответниците по касация – А. Л. Ш., Б. А. М., С. А. М., С. А., Т. К. Ж., М. З. К., С. А. Х., К. О. Ш. оспорват касационните жалби по съображения изложени в писмен отговор. Молят обжалваното решение да се остави в сила. Ответниците по касация се представляват от адв. Паникян и адв. Скочев. Ответникът по касация – Министерски съвет на Република България (МС) не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, относно допустимостта на касационните жалби намира следното: Касационната жалба на КЗД е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид чл. 218 АПК касационната жалба на КЗД е допустима, макар в нея да не се сочат конкретни пороци на съдебния акт, извън общата формулировка, че съдът неправилно е приел, че оспорваният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Касационната жалба на В. О. Б., А. А. В., М. Л. М. е допустима, в частта, в която се оспорва съдебното решение, в частта, в която е отменено решението на КЗД, в частта по диспозитив І, ІІ, ІІІ, ІV. Не се споделят доводите на ответниците по касация за недопустимост на жалбата на В. Б., М. М. и А. В. в тази част поради липса на правен интерес. Ответниците обосновават този си довод с обстоятелството, че с обжалваното съдебно решение не се установявали неблагоприятни правни последици за В. О. Б., А. А. В., М. Л. М., нито се влошавало правното им положение, тъй като съдът не решавал въпроса по същество, а връщал преписката на КЗД. Доводът е неоснователен, защото съдебното решение отменя благоприятно за В. Б., М. М. и А. В. решение на Комисията - в частта, в която се установява дискриминация. Фактът, че преписката се връща за ново произнасяне на КЗД не води до липса на правен интерес от оспорване на съдебното решение, защото както се посочи по – горе се отменя благоприятен за лицата акт, като изложените в касационната жалба на тези касатори съображения са за неправилни изводи на съда в тази връзка. Касационната жалба на В. О. Б., А. А. В., М. Л. М. в частта, в която се отменя решението на КЗД по диспозитив V – с която е установено, че МС не е допуснал нарушение на забраната за дискриминация, е процесуално недопустима, защото в тази част решението на съда е благоприятно за тях. Поради това в тази ѝ част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати, по аргумент от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледани по същество касационната жалба на КЗД и касационната жалба на В. О. Б., А. А. В., М. Л. М., в допустимата част, са основателни. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: Административното производство е започнало във връзка с подадена до КЗД жалба вх. № 44-00-3867/23.11.2021 г. от В. О. Б. от гр. Варна с оплаквания срещу дирекция „Вероизповедания“ на МС, Е. В. – директор на дирекцията и Епархийския съвет на Арменската апостолическа православна света църква в България (ЕС на ААПСЦБ). Впоследствие към тази жалба били присъединени и жалбите на М. М. от гр. Варна и А. В. от гр. Бургас, съдържащи идентични оплаквания, а именно – наличието на извършена дискриминация спрямо тях по признаците „религия“ и „вяра“ от страна на председателя на ЕС на ААПСЦБ и на самия ЕС, както и от дирекция „Вероизповедания“ на МС, изразяваща се в неосигуряването на свещенослужители за енориите в гр. Варна и гр. Бургас, вследствие на което се възпрепятствало и ограничавало правото им на свободно упражняване на тяхната религия, проповядвана от ААПСЦБ. Посочвало се, че с изгонването или непродължаването на визите на свещениците хиляди арменски миряни в България не можели да се оженят, кръстят, покаят, вземат причастие и др. Изнасяли се твърдения, че с действия и бездействия ЕС на ААПСЦБ нарушавал текстове на устава на ААПСЦБ и дискриминирал жалбоподателите на религиозен принцип. Комисията за защита от дискриминация провела проучване по реда на чл. 55-59 от ЗЗДикср. Постъпили са становища от дирекция „Вероизповедания“ на МС, от председателя на ЕС на ААПСЦБ, както и от самия Епархийски съвет. По преписката са проведени няколко открити заседания, на които са присъствали страните и са разпитани свидетелите – епископ Т. А. – Архиерейски наместник на ААПСЦБ и Б. Х. В. – активен гражданин и член на Арменската църква. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е постановен от административен орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на установената форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно постановяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 35, ал. 1 АПК, нарушаване на принципа за служебното начало – чл. 36, ал. 1, както и нарушение на чл. 55, ал. 1 ЗЗДискр. В тази връзка съдът е изложил съображения, че КЗД се е задоволила единствено да констатира в решението си, че са налице „данни“ за това, че действията на светското ръководство на Епархията не са в синхрон с действията на представителите на духовната власт в структурата на Арменската църква. Приел е, че използването на подобна неясна и уклончива формулировка не давало възможност на страните и на съда да разберат, в какво точно се изразява извършената спрямо жалбоподателите дискриминация от страна на ЕС на ААПСЦБ и от неговия председател. Посочил е, че в оспореното решение не са изяснени и обстоятелствата, свързани с правомощията на дирекция „Вероизповедания“ към МС да продължава разрешителното за пребиваване на назначените свещеници в Република България, с оглед изложените твърдения от жалбоподателите по преписката, че именно липсата на такова разрешение е станало формалният повод назначените до онзи момент свещеници дер Н. и дер Б. да бъдат освободени, въпреки отправеното искане от страна на Архиерейския наместник до дирекцията за продължаване на техния престой в България и след 2019 г. При тези съображения съдът е приел, че решението на КЗД следва да се отмени и преписката да се върне на Комисията. Указанията на съда са КЗД служебно да събере всички доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на случая. Решението е неправилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № 112/19.03.2025 г. на КЗД, постановено по преписка № 439/2021 г., с което Комисията е: І - установила, че спрямо В. О. Б., М. Л. М. и А. А. В. е осъществена дискриминация по см. на чл. 2 от ЗЗДискр. и чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на признаците „вяра“ и „религия“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като същите са били ограничени да изповядват свободно своята вяра и религия чрез неосигуряването на свещенослужители за продължителен период от време, който е неизменна част от свещенодействието по канона на Арменската църква, за разлика от останалите членове на същата общност; ІІ - установила, че от страна на ЕС на ААПСЦБ е допуснато нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр на основата на признаците „вяра“ и „религия“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., като за продължителен период от време вярващите от енориите Варна и Бургас, са били лишени от свещенослужител и поставени в по-неблагоприятно положение сравнено с вярващите лица от останалите енории, където е имало такъв свещенослужител без прекъсване; ІІІ - установила, че от страна на председателя на ЕС на ААПСЦБ А. Ш. чрез бездействие е допуснал нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр на основата на признаците „вяра“ и „религия“ по см. на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; ІV - препоръчала на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. на председателя на ЕС на ААПСЦБ и представляващ ААПСЦБ да предприеме съответни действия за осигуряване на свещенослужители за продължителен период от време, без прекъсване, който е неизменна част от свещенодействието по канона на Арменската църква; V - установила, че от страна на Министерски съвет на Република България, в чиято администрация е дирекция „Вероизповедания“, не е допуснато нарушение на забраната за дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. на основата на признаците „религия“ и „вяра“. Фактическите констатации на съда не съответстват на събраните по делото доказателства, поради което е основателен доводът в касационните жалби на КЗД и на В. О. Б., А. А. В., М. Л. М., че неправилно съдът е приел, че решението на КЗД е постановено при неизяснена фактическа обстановка. В решението си решаващият съд не е обсъдил какви фактически установявания е направила Комисията преди да се произнесе по спора, с който е била сезирана. А тези фактически установявания са в основата на изводите на КЗД за осъществена дискриминация спрямо В. О. Б., А. А. В., М. Л. М.. Съдът не е извършил преценка дали установените от Комисията факти, предвид оплакванията с които е сезирана, а именно, че няма назначени свещенослужители на ААСПЦБ за гр. Варна и гр. Бургас, което препятствало жалбоподателите свободно да изповядват своята вяра и религия към Арменската апостолическа църква, съответстват на събраните в хода на производството, което е продължило повече от три години, доказателства и дали от тях може да се обосноват правните изводи, до които е достигнала КЗД. В решението на КЗД е посочено, че е установено от фактическа страна, че енорийските свещеници се назначават за служба в българския диоцез на Арменската апостолическа църква със седалище в Ечмиадзин по общо решение на Архиерея, на ЕС и на съответното Църковно настоятелство в страната. Назначаването на свещенослужители се приема от Църковното настоятелство, от ЕС и съответно от архиерея, т. е. кандидатурата трябва да бъде обсъдена от ЕС и от Църковното настоятелство на съответната църква и след това свещеникът да бъде назначен от архиерея, което било в разрез с правилата на Св. Ечезмидян. Установено е още, че одобрението от страна на Църковното настоятелство има съществено значение при назначаването на свещениците. Установено е, че в ЕС са получени писма от Църковно настоятелство гр. Варна с твърдения за противоуставно и неканонично поведение на свещеник, както и че има данни за наличие на проблеми между назначените свещенослужители в Бургас и Варна – Д. Н. със светско име К. К. и Д. Б. със светско име В. М. и съответното църковно настоятелство. Установено е още, че в гр. Варна считано от 01.11.2024 г. има титулярен свещеник. В Бургас липсва назначен свещеник. Установено е и, че при вече назначен свещеник Църковното настоятелство може да прецени дали този свещеник е необходим за съответната общност или не. Установено е, че дирекция „Вероизповедания“ - МС през годините е издавала многократно положителни становища относно влизането и пребиваването в България на гражданите на Република Армения - Н. светско име Г./К. К.; Б. - светско име В. М.; Б. - светско име В. А., но винаги след писмено искане от страна на религиозната институция на вероизповеданието. Централното ръководство на дадено вероизповедание е органът, който преценява необходимостта от подпомагане дейността на вероизповеданието от чуждестранни религиозни служители. При така установените факти, КЗД е обосновала извода си, че ЕС и председателят му са осъществили непряка дискриминация, а Дирекция „Вероизповедания“ - МС не е осъществила дискриминация по наведените признаци „вяра“ и „религия“. Приетите от Комисията действия и бездействия на ЕС, председателя на ЕС, с които се осъществява непряка дискриминация и тези на МС, които е прието, че не представляват нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. се установят от дипозитива на оспорваното решение. Дали изводите на Комисията са правилни, при направените от същата фактически установявания, е въпрос за преценка на материалната законосъобразност на акта, която преценка съдът не е извършил. Предвид чл. 220 АПК настоящата инстанция не следва за първи път да излага съображения за приложението на материалния закон. Комисията за защита от дискриминация е посочила установените от нея факти, поради което изводът на съда, за постановяване на решението при неизяснени факти е неправилен. Въпрос на преценка за материална законосъобразност на акта е и дали Комисията е разгледала жалбите при спазване на изискването на чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр., каквато преценка съдът не е извършил. Жалбата на В. е подадена на 23.11.2021 г., а другите две жалби са подадени през 2023 г. Въпрос на материална законосъобразност е дали изложените в жалбата оплаквания се покриват от заявените като защитени признаци и приети от КЗД „вяра“ и „религия“ и дали неблагоприятното третиране е именно защото тези лица са носители на този признак. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, за ново произнасяне в съответствие с указанията дадени в настоящото решение – материална законосъобразност на оспореното решение и съответствието му с целта на закона. Представените пред настоящата инстанция доказателства и наведените доводи в тази връзка ще следва да се преценяват от първоинстанционния съд, предвид чл. 226, ал. 2 АПК. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за водене на делото във ВАС ще следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение