Решение № 10629 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2016 г.

Решение № 10629 от 24.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4533/2016 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. И. М. срещу решение № 98 от 25.01.2016 г. по адм. дело № 652 по описа за 2015 г. на административния съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу оспорения ревизионен акт относно определени с него задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизиран период 1.01.2007 г. - 31.12.2011 г. в размер на 14 353.80 лв. и лихва за забава в размер на 6 130.60 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт, в условия на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане. Процесуалният представител адв. М. Н. претендира и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. оспорва същата чрез възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, като претендира и присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество е основателна. Административният съд - В. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № Р-18-1303683-091-01/11.11.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден с решение № 909 от 17.02.2015 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на физическото лице Д. И. М. по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже при осъществяването й са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Ревизията обхваща ревизиран период 1.01.2007 г. -31.12.2011 г. и е по повод прилагането на ЗДДФЛ. Определени са задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за всяка една от ревизираните години. Ревизираното лице е било уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В административното производство с ИПДОЗЛ са изискани обяснения от ревизирания субект, събрани са доказателства, включително са и приобщени такива, от данни в информационния масив на НАП. Извършени са насрещни проверки на трети лица - физически и юридически. Както беше посочено в хода на ревизията са обосновани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 - данни за укрити доходи и по т. 7 - превишаване на разходите над приходите на ревизираното лице. Данъчната основа е определена при съобразяване с критериите затова по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Формирани са задължения за данък върху доходите за 2007 г. в размер на 3 302.40 лв. и лихва от 2 408.02 лв.; за 2008 г. в размер на 110.48 лв. и лихва от 128.19 лв.; за 2009 г. в размер на 2 543.06 лв. и лихва от 1 183.23 лв.; за 2010 г. в размер на 2 323.64 лв. и лихва от 841.30 лв. и за 2011 г. в размер на 6 074.22 лв. и лихва от 1 569.86 лв. Основните спорни моменти са относно дължимостта на публичните вземания за данък върху доходите и техният размер за ревизираните години. В частност се оспорва началното салдо към 1.01.2007 г., като по повод отделните пера от паричния поток, съставляващи приходни и разходни такива, също има възражения. Във връзка с оспорването са събрани писмени и гласни доказателства - разпит на свидетели. Направени са и възражения за допуснати административнопроизводствени нарушения. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата обстановка по спора, направен е анализ на особения ред за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК, както и на събраните доказателства - писмени и гласни. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Така със съдебното решение е отхвърлена жалбата и на приходната администрация са присъдени съдебни разноски за първоинстанционното производство с оглед на изхода от спора и обжалвания материален интерес. Първото касационно възражение е насочено към неправилната преценка на административния съд относно начина на прилагане на чл. 86 и чл. 87 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, и на чл. 22, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители при събирането на доказателствата. Това възражение е неоснователно, като съдът правилно е дал отговор на същото, като се е позовал на чл. 37, ал. 1 от ДОПК, конкретно на ал. 1 и ал. 2 от тази норма, както и на чл. 12, ал. 1, т. 11 от ДОПК. Правилно е прието от съда, че те имат специален характер и дерогират конкретно посочените норми, като "общественият интерес, вложен и защите с нормите на ДОПК" се явява съобразен и защитен. Второто касационно възражение е насочено към неправилното формиране на данъчната основа, което се изразява в сборуване на моментни отрицателни разлики към конкретни дати и така е формирано отрицателно салдо. Според касатора съпоставка между приходите и разходите е осъществявана помесечно, а не годишно, което е в нарушение на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона. По повод на формираното начално салдо съдът е изложил правилни съображения относно парични средства от отпуснат кредит на ревизираното лице, тяхната остатъчна наличност поради предназначението му да погасява други кредити, данни за предоставена кредитна карта и декларирани доходи от дейност като адвокат. Доколкото основният спор е относно облагането по специалния ред, то конкретно по делото се констатира неправилно формиране на данъчната основа, а това рефлектира и върху преценката на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, както и въобще за дължимостта на процесните задължения за данък върху доходите и за лихва. Не е спорен фактът, че данъчната основа е формирана към конкретни дати и след това е сборувана, видно от таблиците в ревизионния доклад (стр. 22-33 от него за 2007 г.; стр. 37-41 за 2008 г.; стр. 44-51 за 2009 г.; стр. 52-58 за 2010 г. и стр. 60-66 за 2011 г.). Съгласно чл. 15 от ЗДДФЛ данъчната година е календарната година, като съгласно чл. 12, ал. 1 от същия закон облагаеми са доходите от всички източници, придобити през данъчната година. В разпоредбата на чл. 48 от ЗДДФЛ се посочва, че размерът на данъка се определя върху годишна данъчна основа. Този подход при определяне на данъчната основа чрез отделни източници на доходи, но годишно, не е съобразен. Настоящият съдебен състав намира, че по повод на облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и конкретно относно метода за определяне на годишната данъчна основа е налице различна практика на отделните приходни органи. Същата е уеднаквена от съдилищата, като преценката конкретно по делото е за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт поради неправилното формиране на данъчната основа, а именно чрез отделни моментни (дати и месеци) разлики. Другото възражение относно нарушаване на разпоредбите, в които е уредено императивно изискването за извършване на ревизията в законово определен срок е неоснователно. От една страна този срок не е преклузивен, а от друга страна следва да се има предвид, че единствената последица, ако същият се явява неспазен е негодността на събраните доказателства, събрани след изтичането му, в който смисъл е и съдебната практика. Административният съд точно е съобразил този довод на жалбоподателя, като изрично е посочил откога тече този срок, а именно от връчването на заповедта за възлагане на ревизията и конкретно това е 30.09.2013 г. Понеже е осъществено последващо продължаване на срока, а е налице и спиране на производството, правилна е преценката на съда за неговото спазване. Последното възражение е по повод конкретните пера при формиране на паричните потоци по години, начина на формирането им и конкретната преценка на съда по отношение на тях с оглед на събраните писмени и гласни доказателства. Произнасянето по това възражение се явява безпредметно с оглед на изхода от спора, но за коректност следва да се посочи, че административният съд точно е изложил фактите по делото и е анализирал доказателствата. Обжалваното решение следва да се отмени и постанови решение по съществото на спора. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 515.00 лв., представляващи такива за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение