Определение № 341 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 52/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Куин Естейтс“ ЕООД” срещу определение № 2311 от 05.10.2023г. по ч.гр.д. № 1291/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е върната частна касационна жалба с вх. № 22300/11.07.2023г. по входящия регистър на ОС - Пловдив, подадена от дружеството срещу въззивно определение № 1469 от 16.06.2023г. по в.гр.д. № 1291/ 2023г. по описа на ОС-Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 12661/02.06.22г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение № 2438/31.03.22г. по чл.410 ГПК и разпореждане № 13549/14.06.22г. за връщане като просрочено възражение вх. № 46676/08.06.22г. срещу същата заповед, постановени от РС-Пловдив по ч.гр.д. № 4588/22г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Предмет на върната от въззивния съд частна касационна жалба е въззивен акт, постановен в заповедното производство, който, съгласно даденото разрешение в т.8 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на касационно обжалване, поради което частната касационна жалба като недопустима правилно е оставена от окръжния съд без разглеждане. С оглед изложеното, атакуваното определение трябва да бъде потвърдено в обжалваната част. Водим от горното, Върховният касационен съд