Определение № 154 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11856/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от Б. С. И. от гр.Елин Пелин чрез адв.Тинчев, срещу Определение № 1031 от 13.08.2024 г., постановено по адм. дело № 942/2024 г. по описа на Административен съд София област. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба- Централна Военномедицинска комисия чрез юриск.Данова намира частната жалба за основателна. Ответникът по частната жалба- НЕЛК чрез юриск.Дончев намира частната жалба за основателна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С Определение № 1031 от 13.08.2024 г., постановено по адм. дело № 942/2024 г. по описа на Административен съд София област ,съдът е оставил без разглеждане жалбата на Б. С. И. от гр.Елин Пелин чрез адв.Тинчев против Експертно решение №ВС-1403/30.07.2024г., издадено от Централната военномедицинска комисия и инкорпорираното в нея искане за спиране на изпълнението на същото и е прекратил производството по делото,като е приел,че спорът не е подведомствен на съдилищата,и комепетентен орган да се произнесе по жалбата на И. се явява НЕЛК,поради което и на основание чл.130 ал.4 от АПК делото е изпратено като преписка именно на този орган по подведомственост за произнасяне по жалбата на И.. За да постанови този резултат съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 99, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР се предвижда, че статутът на ЦЕЛК е статут на ТЕЛК (Териториална експертна лекарска комисия) по смисъла на чл. 103 от Закона за здравето (ЗЗ), което означавало, че актовете на ЦЕЛК като актове на ТЕЛК се подчиняват на режима на обжалване, въведен с чл. 112, ал. 4 от ЗЗ, а той е пред НЕЛК, като решенията на НЕЛК се обжалват пред административен съд. Поради това съдът е стигнал до извод, че съдебното производство, образувано по жалбата на освидетелствания военнослужещ срещу издаденото му експертно решение на ЦВМК следва да се прекрати, а жалбата да бъде изпратена на НЕЛК по подведомственост. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Регламентирането на дейността по извършване на медицинска експертиза, предмета, органи и взаимодействието между тях и обжалваното на актовете е уредено в чл. 101 – 113 от Закона за здравето (ЗЗ) и в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Според тази уредба медицинската експертиза установява временна неработоспособност, вида и степента на увреждане, степен на трайно намалена работоспособност и потвърждаване на професионална болест. На основание чл. 101, ал. 7 от ЗЗ е приета Наредба за медицинската експертиза, в която е уреден редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и потвърждаване на професионална болест. Видно от чл. 3 и чл. 5 от Наредбата, нормотворецът е диференцирал две паралелни структури на органи на медицинската експертиза – обща и специализирана за системата на определени ведомства. От една страна, в чл. 3 е уредена експертизата за временна неработоспособност, за която е указано, че се извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските консултативни комисии (ЛКК), от ТЕЛК и от НЕЛК. А от друга страна, в чл. 5 е уредена медицинската експертиза в лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на правосъдието и Министерството на физическото възпитание и спорта, като е посочено, че последната се извършва по реда на наредбата. Върховният административен съд, шесто отделение, не споделя този извод. АССО не е съобразил уредбата в раздел IV от глава I на ПУОРОМЕРКМЕ, озаглавен Национална експертна лекарска комисия и по–точно чл. 43, в който са уредени правомощията на специализираните състави на НЕЛК. Чл. 43, т. 1 императивно урежда правомощието на НЕЛК да разглежда и да се произнася по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение, като не е предвидено НЕЛК да контролира актовете на специализирания орган на медицинската експертиза само за системата на МВР - ЦЕЛК към МИ на МВР. Същевременно чл. 99, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на МВР предвижда, че редът за изпълнението на специфичните функции по чл. 164, ал. 3, т. 2, чл. 226, ал. 3 и чл. 238, ал. 3 от ЗМВР и за извършване на медицински експертизи от ЦЕЛК и РЕЛК се определя с правила за медицинската експертиза в МВР, утвърдени от министъра на вътрешните работи и по предложение на директора на Медицинския институт на МВР, като и там не е предвидено обжалване пред НЕЛК на актовете на ЦЕЛК към МИ на МВР, нито пък друг ред за административно оспорване на актовете на ЦЕЛК. Това налага извод, че актовете на ЦЕЛК към МИ на МВР подлежат на обжалване направо по съдебен ред. На още по силно основание съгласно чл.16 ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г за военномедицинската експертиза е предвидено,че Решенията на ЦВМК и ФВМК по годността за военна служба, за служба в доброволния резерв, летателна и плавателна длъжност, за военновременна служба и заключението за характера и степента на увреждане (телесна повреда) на военнослужещ/резервист не подлежат на обжалване по административен ред. Експертните решения по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването им пред съответния административен съд по постоянен адрес на посочения в акта адресат. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено,а делото като преписка да се върне на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Доколкото висящността на спора е запазена и производството ще се разгледа от съда,то и разноските,сторени от частния жалбоподател в това производство ще следва да се съобразят при новото разглеждане на спора по същество.