Определение № 43 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 568/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 82640/29.09.2021 г., подадена от К. П. Т., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 8040/16.02.2021 г. по гр. д. № 106/2020 г. по описа на Районен съд – Петрич. С посоченото решение, постановено по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено по отношение на ответника Н. П. Т., че ищецът И. Ц. В. е собственик на 2/5 идеални части, ищцата Т. Н. Н. е собственик на 1/5 идеална част, ищецът Д. Х. К. е собственик на 1/15 идеална част, ищцата Т. Х. Д. е собственик на 1/15 идеална част, ищецът И. Х. К. е собственик на 1/15 идеална част, ищцата С. И. К. е собственик на 1/20 идеална част, ищцата Х. Ц. С. е собственик на 1/20 идеална част, ищцата Н. Ц. Ш. е собственик на 1/20 идеална част и ищецът Н. Ц. К. е собственик на 1/20 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], одобрен със Заповед № РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Б. М. - О.“, с площ от 1000 кв. м., с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, с номер по предходен план - 151012, въз основа на договори за дарение, обективирани в нотариален акт № 071/30.04.2015 г. по нот. д. № 68/2015 г. и в нотариален акт № 173/17.08.2015 г. по нот. д. № 157/2015 г. по описа на нотариус Е. В., рег. № 287 на НК - за първия ищец, и въз основа на наследяване от Н. Х. К. (С.) - бивш жител на [населено място], починал на 14.05.1983 г., и земеделска реституция, съгласно решение № 795/28.01.2000 г. на ПК - [населено място] (влязло в сила на 14.02.2000 г.) - за останалите ищци. С решението е отменен на основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК констативен нотариален акт № 126/15.08.2016 г. по нот. д. № 119/2016 г. в частта, с която ответникът Н. П. Т. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор № ***. Ответниците по молбата за отмяна не са подали писмени отговори в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 304 ГПК. Молителката излага твърдения, че през последните две години е пребивавала в чужбина, като след завръщането й в страната е направила справка в деловодството на Районен съд – Петрич за наличие на постановени съдебни решения с предмет правото на собственост върху посочения по-горе недвижим имот. От съдебно удостоверение с изх. № 369/17.09.2021 г. на Районен съд – Петрич молителката е установила, че срещу съпруга й е било образувано гр. д. № 106/2020 г. на Районен съд – Петрич. Твърди, че ответникът Н. П. Т. е придобил процесния поземлен имот по давност, като владението е осъществявано по време на брака им, сключен на 21.11.1987 г., поради което имотът е придобит в режим на СИО. Ето защо молителката е имала качеството на необходим другар по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Същата не е конституирана като страна в производството по делото, поради което за нея е налице правен интерес от подаването на настоящата молба, съдържаща искане за отмяна на влязлото в сила решение № 8040/16.02.2021 г. по гр. д. № 106/2020 г. на Районен съд – Петрич. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за неучаствалия по делото необходим другар за защита на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като се възобнови висящността на процеса с негово участие. В молбата за отмяна са изложени твърдения, които обуславят качеството на молителката на необходим другар в производството по гр. д. № 106/2020 г. на Районен съд – Петрич, като същата счита, че е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. Молителката твърди, че научила за решението от съдебно удостоверение с изх. № 369/17.09.2021 г. на Районен съд – Петрич. Молбата за отмяна е подадена на 29.09.2021 г. При тези данни следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в рамките на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима. Делото следва да се насрочи за разглеждането и в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.