Определение № 364 от 23.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 746/2023 г.

Производството е по чл. 309, ал.1, вр. чл.282, ал.2, т.1 ГПК. По настоящото т.д. № 746/2003г., образувано по подадена от [община] молба, вх.№ 900194 от 18.04.2023г. по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК за отмяна на Решение № 50086 от 03.02.2023г. по т. д. № 490/2021 г. на ВКС, I т. о., е подадена допълнителна молба от 18.04.23г., съдържаща искане за спиране изпълнението на осъдителното решение на касационната инстанция до произнасянето на ВКС по молбата за неговата отмяна. С Решението на ВКС, чието спиране на изпълнението се иска, е отменено Решение № 11788 от 05.08.2020 г. по в. т. д. № 716/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13ти състав в частта, с която е потвърдено Решение № 5255 от 04.12.2019 г. по т. д. № 125/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“, срещу [община] искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 389 103, 36 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19.09.2014 г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 233 123, 64 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 09.12.2015 г. до 03.10.2017 г., както и в частта, с която И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П- И. К.“, е осъден да заплати на [община] разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 7 455, 69 лв. и вместо това е осъдена [община] да заплати на И. П. К., действащ като ЕТ „М.-П-И. К.“ на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 389 103, 36 лв. /един милион триста осемдесет и девет хиляди сто и три лева и 36 ст./, представляваща възнаграждение за извършени СМР по договор за инженеринг № 98-00-213/19. 09. 2014 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 03.10.2017 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 233 123, 64 лв. /двеста тридесет и три хиляди сто двадесет и три лева и 64 ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.12.2015 г. до 02.10.2017 г., както и разноски за трите инстанции в размер на 212 218, 31 лв. /двеста и дванадесет хиляди двеста и осемнадесет лева и 31 ст./. С молбата за спиране, [община] е поискала от съда да определи размера на дължимото обезпечение, с оглед на което с Разпореждане от 10.05.2023 г. на съдията – докладчик по т. д. № 746/2023 г. на ВКС, II т. о., на молителя е указано да представи обезпечение в размер на 1 622 227 лв. В изпълнение на дадените му указания, с молба с вх. № 5718 от 22.05.2023 г., молителят е представил доказателства за внесено по сметка на Върховния касационен съд надлежно обезпечение в размер на 1 622 227 лв. (един милион шестстотин двадесет и две хиляди двеста двадесет и седем лева), постъпило по сметката на съда на 22.05.2023 г., съгласно счетоводно удостоверяване от същата дата, съответно на размера на присъдената главница и мораторна лихва. Настоящият съдебен състав, като взе предвид представените от молителя доказателства, намира искането за основателно. Осъществени са всички визирани в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на решението на касационната инстанция, а именно - касае се осъдително по своя характер решение, срещу което в срок е подадена молба за отмяна по чл.303 ГПК и е внесено надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в указания от съда размер. Ето защо и на основание чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение