Определение № 2507 от 12.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3313/2023 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на П. К. Ч. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 1411/ 31.07.2012 г. по т.д.№ 60/ 2012 г., с което е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ следното имущество: апартамент № 25, на четвърти жилищен етаж във вход „С“, с площ 42,95 кв.м., ведно с 1,992 % идеални части от общите части на сградата, построен в дворно място с площ 2 897 кв.м., съставляващо УПИ ** в кв.4104 по плана на КК „С. б. - з.“, [община], ведно с право на строеж за изграждане на апартамент № 25 в жилищната сграда, придобит с нотариален акт № 84, т.1Х, рег.№ 5710, дело № 1594 от 19.08.2005 г. и сумите 65 612,16 лева, 13 536,54 евро, 4 112,33 щатски долара, 21 076,84 лева, 423,15 щатски долара, 290,75 лева, 18 538,95 лева, 8 484,91 лева и 1 341,22 евро, налични по банкови сметки на молителя, като същият е осъден да заплати 4 478 лв разноски по делото и 6 436,10 лв държавна такса, а искането на КУИППД за отнемане на друго имущество на молителя е отхвърлено и Комисията е осъдена да му заплати 7 494,60 лв разноски по делото. Молителят твърди, че с влязло в сила решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото Л. и други срещу България от 02.03.2023 г. /жалба № 30713/15/ било констатирано нарушение на правото му на мирно ползване на собствеността. Нарушението било извършено от апелативния съд при постановяване на решението, чиято отмяна се иска и от Върховния касационен съд /ВКС/, който не допуснал касационно обжалване на това решение. В решението на ЕСПЧ било посочено изрично, че за отстраняване на нарушението е необходимо молителят да упражни правото си за възобновяване на производството, по което е издаден актът за отнемане на имуществото. Поради това прави искане влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъда разгледано отново от друг състав на апелативния съд, от стадия връчване на страните на първоинстанционното решение. Ответната страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ - правоприемник на КУИППД/ оспорва молбата като нередовна и недопустима. Тя не съдържала точно и подробно мотивирано изложение на основанието за отмяна, към нея не били приложени доказателства за решението на ЕСПЧ и не била подписана от молителя. Излага и доводи по същество за неоснователност на молбата, но претендира, в случай на уважаването й, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд с оглед възможността за събиране на нови доказателства. Възраженията за нередовност и недопустимост на молбата за отмяна съдът намира за неоснователни. Молбата е подписана от процесуален представител на П. Ч. - адвокат Н. Д. - и към нея е приложено изрично пълномощно от 28.04.2023 г., с което молителят овластява адвокат Н. О. Д. да го представлява пред ВКС в производство за отмяна на конкретното въззивно решение. Основанието, въз основа на което отмяната се претендира, е ясно посочено - влязло в сила решение на ЕСПЧ по жалба № 30713/15, в което е констатирано нарушение на националния съд при конфискация на имущество на молителя, състоящо се в необосноваване на причинна връзка между престъпна дейност на молителя и придобиването на отнетото имущество. Решенията на ЕСПЧ са служебно известни на всички национални съдилища в държавите - страни по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ и прилагането им към молбата не е условие за нейната редовност и допустимост. Към настоящия момент съдът и служебно не намира основания за недопустимост на молбата. Срокът по чл.305 ал.2 ГПК е спазен и следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на молбата. По изложените съображения съдът