Определение № 450 от 27.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 1575/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 71 от 04.04.2016 г. по в. ч. т. д. № 95/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу разпореждане № 62 от 28.01.2016 г. по т. д. № 84/2015 г. на Ловешки окръжен съд. С първоинстанционния акт е постановено прекратяване на производството по делото и присъединяването му към т. д. № 85/2015г. по описа на Ловешки окръжен съд за съвместно разглеждане. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивното определение, като обосновава допустимостта на подадената от него въззивна частна жалба единствено с аргументи за неправилността на първоинстанционния акт поради липса на предпоставките на чл. 213 ГПК за съединяване на посочените по-горе две търговски дела. Ответникът по частната жалба – [фирма] /н./, [населено място] – счита същата за недопустима, респ. за неоснователна, по съображения в писмен отговор от 27.05.2016 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Доколкото е насочена срещу преграждащо въззивно определение, същата е допустима, но разгледана по същество – е неоснователна. Великотърновски апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна жалба, преценявайки я като процесуално недопустима поради обстоятелството, че има за предмет съдебен акт, който не е преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК и за него не е предвиден самостоятелен инстанционен контрол. Определението е правилно. Първоинстанционното разпореждане, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което съдът постановява съединяване на висящи дела, по които на страната на ищеца и на ответника участват едни и същи лица или които имат връзка помежду си. Напълно обоснована и в съответствие с практиката на Върховен касационен съд, формирана при действието на новия Граждански процесуален кодекс – напр. определение № 106 от 28.02.2014 г. по ч. гр. д. № 620/2014 г. на І гр. о. – е преценката, че това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл. 213 ГПК, а от друга – същото няма характер на „преграждащо” производството по делото. С определението за съединяване на делата първоинстанционният съд не е прекратил производството по нито един от предявените искове, а напротив – постановил е да бъдат разгледани, но в едно общо производство. Що се отнася до доводите на частния жалбоподател за неправилност на първоинстанционното разпореждане, същите не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като, сама по себе си, неправилността на съдебния акт не обосновава допустимост на обжалването. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение