Определение № 10774 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9477/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 131210347, със седалище и адрес на управление: гр. София 1750, [улица], [адрес], против Определение № 15303/24.08.2024 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 20247010708418 / 2024 г. Поддържат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че има правен интерес да оспори решението на Столичен общински съвет, защото притежава разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, издадено съгласно чл. 81 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). В този смисъл интересът му от обжалване на посоченото по-горе решение е свързан с това, че основният предмет на дейност на дружеството е „управление и/или самостоятелно извършване на дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци съгласно приложимата нормативна уредба“. От самото си създаване до момента е изпълнител по сключени със Столична община договори за организиране на система за разделно събиране на битови отпадъци на територията на общината на основание чл. 20, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 3, т. 6 и т. 7 от ЗУО. Счита, че разделянето на район Триадица на две отделни части и поставянето им в две отделни групи (зони) райони, за които да бъдат сключени отделни договори съгласно т. 1 от решението, създава предпоставки дружеството да не може да изпълни на практика изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 4 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) и в този смисъл - ограничава правата му. Иска се неговата отмяна и разрешаване на спора по същество, като съдът се произнесе и по искането за спиране на изпълнението на обжалвания административен акт. В срока по чл. 232 АПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – Столичен общински съвет. Поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София – град, от „ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ“ АД, е Решение № 389 от 25.07.2024 г. на Столичен общински съвет за определяне на условия, ред и минимални изисквания за сключване на договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм на територията на Столична община. С жалбата до първоинстанционния административен съд е направено особено искане за спиране изпълнението на решението. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на „ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Решение № 389 от 25.07.2024 г. на Столичен общински съвет, оставил е без разглеждане искането на жалбоподателя за спиране на предварително изпълнение на посоченото решение, както и е прекратил производството по делото, възложил е в тежест на „ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на Столичен общински съвет сумата от 100 лева разноски. За да се произнесе в посочения смисъл и да достигне до този правен резултат Административен съд София – град е констатирал, че Решение № 389 от 25.07.2024 г. на Столичен общински съвет е прието на основание чл. 20, ал.1, т.1 и т. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл.19, ал. 3, т. 6 и т. 7 от ЗУО и чл. 21, ал.1, т. 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Въз основа на относимите правни норми съдът е преценил, че СОС е издал своето решение в съответствие с правомощието си да приема решения, които да определят реда и условията, при които кметът на общината може да сключва договори за участие в системите за разделно събиране по чл. 19, ал. 3, т. 6 от ЗУО. Съдът е приел, че посоченото решение на СОС не носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, защото неговото действие е насочено към определянето на условията, при които кмета следва да осъществи законовите си правомощия по чл.19, ал.3, т.6 от ЗУО. Съдът се е мотивирал, и че решението не засяга пряко права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и не създава права или задължения за неопределен брой лица. Изводът е обоснован от предвиденото в чл. 20, ал. 1 от ЗУО. В допълнение се е позовал и на разпоредбата на чл. 45 от ЗМСМА, като е достигнал до извод, че съобразно тази правна норма дружеството не притежава активна процесуална легитимация, за да оспори решението на Столичния общински съвет. Определението е недопустимо. Обжалваното Решение № 389 от 25.07.2024 г. на Столичен общински съвет касае определяне на условия, ред и минимални изисквания за сключване на договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм на територията на Столична община. Редакцията на нормата на чл. 20, ал.1 от ЗУО към датата на издаване на решението на СОС, оправомощава кмета на общината, да организира изпълнението на задълженията си за участие в системите за разделно събиране по чл. 19, ал. 3, т. 6, като сключва договори при условия и ред, определен с решение на общинския съвет. Следователно кметът ще изпълни посочените нормативни задължения след сключване на предвидените в закона договори, от които именно ще следват определени правни последици за изпълнителите, последните ще настъпят и предвид договореното по реда на ЗУО. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение, ведно с приложенията към него, не притежава белезите на административен акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Видно от съдържанието на решението ведно, с приложенията към него (Приложение №1 и Приложение №2) се касае съответно до организиране на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки и отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло, както определяне на условия, ред и минимални изисквания за сключване на договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм на територията на Столична община. Следователно, с обжалвания административен акт се уреждат условията и реда за сключване на договорите, касаещи разделно събиране по чл. 19, ал. 3, т. 6 от ЗУО, т.е. имат отношение към съдържанието на волеизявлението на възложителя, насочено към договаряне на определени клаузи в съглашението. По тази причина преценката дали актът подлежи на оспорване по съдебен ред по АПК, задължително се свързва с изследване характера на оспорения акт и по-специално в случая дали има белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, както се твърди от касационния жалбоподател. Процесното оспореното решение на СОС има белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като е издаден от административен орган, посочен в § 1, т. 1 АПК, има еднократно правно действие, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, касаещи предметния обхват на договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм на територията на Столична община. Решението на СОС засяга правата и законните интереси на дружеството, защото дава дефиниция на изискванията и параметрите на поставените условия за стартиране на конкурс за организиране на система за разделно събиране на отпадъци, включително и за сключване на договор, на който минималните изисквания са посочени в Приложение №1. В този смисъл, след като на основание чл.81 от ЗУО дружеството жалбоподател е материално правно легитимирано да извършва дейности като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, то следва да има и процесуално право на защита пред съд. В допълнение, следва да бъде отбелязано, че решението на СОС е властническо волеизявление, което има административноправен характер. В това си качество общинският съвет действа като административен орган, независимо че от волеизявлението му ще настъпят и гражданскоправни последици свързани със сключване на договор. Поради посочената негова особеност то ще подлежи и на съдебен контрол по реда на АПК от дружеството жалбоподател. С нормата на чл. 45 от ЗМСМА всъщност изрично се предоставят на областния управител и на кмета на общината правомощия да упражняват контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, включително чрез оспорване пред административен съд, без това да засяга, ограничава или да изключва общото правото на оспорване на засегнатите лица. Този извод се потвърждава и от общото правило на чл. 45, ал.12 от ЗМСМА, съгласно който за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете се прилагат правилата за административното производство, установени със закон. С оглед на горните съображения, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният административен съд е следвало да разгледа по същество жалбата на „Екопак България“ АД и на основание правилото на чл. 182а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) АПК, съдът е следвало да разгледа делото в състав от трима съдии, което той не е сторил. На това основание обжалваното определение е недопустимо, предвид неизпълнение на задължението на съда, съобразно предвиденото в чл. 182а от АПК, поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния административен съд за ново разглеждане на правния спор от законен съдебен състав. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,