Определение № 60262 от 08.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 285/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца С. П. срещу разпореждане на Великотърновски апелативен съд. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД оспорва жалбата. С решението си въззивният съд, по жалба на ищеца, е потвърдил първоинстанционното решение относно отхвърлената част от предявения главен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, като го е изменил в частта относно претендираната законна лихва. По искане на пълномощника на ищеца с разпореждане от 02.12.2020 г. съдът е постановил да се издаде на ищеца изпълнителен лист за присъденото с невлязлото в сила въззивно решение главница в размер от 9 758,27 лв., заедно със съответната законна лихва. На 04.12.2020 г. съдът служебно е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане, с което е изменил разпореждането от 02.12.2020 г., като е оставил без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист. Изложил е съображения, че изпълнителен лист е бил издаден от първоинстанционния съд съгласно влязлата в сила като необжалвана част на първоинстанционното решение относно уважената част от иска. В частната жалба са изложени твърденията, че действително изпълнителен лист за главницата е бил издаден от първоинстанционния съд по влязлата в сила част от решението, но с въззивното решение първоинстанционното е отменено в частта относно законната лихва, като е присъдена такава с други падежи. С оглед така направените от жалбоподателя твърдения и доводи, според които не се оспорва отказът да се издаде изпълнителен лист относно главницата, и независимо от некоректно формулирания петитум за отмяна на обжалваното разпореждане, т. е. в цялост, следва да се приеме, че предмет на частната жалба е разпореждането единствено в частта му относно законната лихва. Частната жалба е основателна. По отношение на претенцията за законна лихва първоинстанционното решение е отменено, при което въззивният съд е осъдил ответника да заплати законна лихва от определения падеж на всяка от отделните вноски, формиращи общия размер на присъдената главница. Видно от извършеното върху първоинстанционното решение отбелязване по чл. 406, ал. 2 ГПК, изпълнителен лист относно лихвите от първоинстанционния съд изобщо не е издаван. Следователно в частта за присъдената законна лихва въззивното решение (невлязло в сила към момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист) подлежи на изпълнение съгласно чл. 404, т. 1 ГПК и не е налице пречка за издаването на изпълнителен лист. Поради това в обжалваната част разпореждането следва да бъде отменено, като се уважи подадената молба. С тези мотиви съдът