Решение № 11890 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2015 г.

Решение № 11890 от 7.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7255/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ В. Т. при ЦУ на НАП против Решение № 193 от 12.05.2015 г. постановено по адм. дело № 624 по описа на Административен съд В. Т. за 2014 г., в частта, в която е което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 121302614/11.04.2014 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 304/28.07.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" В. Т. в обжалваните му части. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба "А. к." ЕООД гр. М., в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представя списък с разноски и претендира присъждането им. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 193 от 12.05.2015 г. постановено по адм. дело № 624 по описа на Административен съд В. Т. за 2014 г., е отменен РА № 121302614/11.04.2014 г. на ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 304/28.07.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" В. Т. в обжалваните му части, относно определени задължения за ревизираното лице "А. к." ЕООД, както следва: 1. за данъчни периоди 1.04.2010 г. -31.05.2013 г. - по ЗДДС за ДДС в размер на 72 704,55 лв. и съответни законни лихви и 2. За данъчни периоди 2010 г., 2011 г. и 2012 г. по ЗКПО за корпоративен данък в размер на 40 877,77 лв. и законни лихви. В частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу същия РА решението на АСДВТ е влязло в сила като необжалвано. За да отмени ревизионния акт в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че макар и да са били налице основания за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, а именно - нередовна счетоводна отчетност предвид установеното счетоводно завеждане на стоките само стойностно и липсата на данни за използване на софтуерен продукт във всички стопанисвани от РЛ обекти, което е в нарушение на изискванията на ЗСч и приложимите стандарти и не осигурява в достатъчна степен възможност за последващ контрол, то определянето на данъчната основа за облагане и оттам на дължимите данъци е било неправилно. Въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства по делото, вкл. заключения на ССчЕ, първоинстанционният съд е приел, че приходните органи неправилно са определили размера на неотчетени приходи като разлика между стокова счетоводна наличност и фактическа наличност в различните търговски обекти предвид липсата на достоверни данни за стоковата наличност в ревизираните периоди. Съдът е счел, че с отразеното по протоколи за проверка от 19.09.2013 г. не се установяват трайни факти, рефлектиращи върху предходни отчетни периоди. Приел е за необосновано приетото от приходните органи съотношение между фактическа и счетоводна наличност, отчетна, продажна стойности на стоките и търговска надценка. Въз основа на приетите заключения - основно и допълнително на ССчЕ и предвид липсата на анализ на цените на реализация на стоки от търговци в региона, упражняващи същата или сходна дейност, при сходни условия, първоинстанционният съд е счел, че установеният от приходните органи размер на търговска надценка в обектите на РЛ като фактическа констатация е оборен. Предвид установения размер на търговската надценка съобразно приетото съдебно експертно заключение и съответно на тази база на изчисления размер на приходите, кореспондиращ с декларирания от РЛ отчетен финансов резултат за ревизираните периоди, съдът е приел за незаконосъобразен РА в частта, установяваща различен финансов резултат за ревизираните периоди и оттам определения като задължение допълнителен корпоративен данък за същите периоди. Със сходни аргументи, предвид оборените констатации за наличие на укрити приходи и оборот в ревизираните периоди, е приета незаконосъобразност и съответно е отменен РА и в частта по ЗДДС, в която са определени за търговеца допълнителни задължения за ДДС и лихви. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Съобразно процесуалните правила за разпределяне на доказателствена тежест органите по приходите следва да установят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в случай, че наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събраните доказателства - в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА. Правилен е изводът на АСВТ, че макар и да са били налице предпоставки за извършване на ревизия по особения ред и облагане по аналог, фактическите констатации на приходните органи в РА и РД са били оборени при пълно насрещно доказване в хода на съдебното производство. Въз основа на заключението на приетите ССчЕ, възприети от съда като обосновани, аргументирани, изпълнени при използване на специални знания и проверки на счетоводната документация, съдът е направил фактически извод, че възприетите от приходните органи размери на търговските надценки са необосновани, възприети при неясни критерии, при които са приети както количеството и вида на реализираните стоки, така и тяхната продажна цена като функция от използваната надценка. Съответно, въз основа на приетите експертни заключения, съдът е направил обоснован фактически извод относно средните търговски надценки в обектите на РЛ за ревизираните периоди. Обоснован е изводът на съда, че установените различия между приетото от приходните органи и заключението на експертизата произтичат основно от броя и вида на стоките, съответно 23 броя от приходните органи при 93 броя стоки, за които е установено движение - покупка и продажба при РЛ, както и че за различните периоди при РЛ са били предлагани продукти на промоционални цени, което също дава отражение в процентно съотношение на търговската надценка. Съдът правилно е отчел и е направил обоснован извод, въз основа на заключението на експертизата, съвкупно със събраните писмени доказателства за липса на събрани данни за обявените крайни цени в търговските обекти като релевантни спрямо цените, по които се реализират продажбите в обектите - заведения. Обоснован е и изводът за неустановеност на достоверни данни за разлика между фактическа и стокова наличност за всички ревизирани периоди единствено и само въз основа на извършена проверка в края на последния от периодите. Въз основа на обоснованите си фактически изводи, позовани изцяло на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до правилния извод, че определената по РА и РД средна търговска надценка в обектите на РЛ за ревизираните периоди е крайно завишена от приходните органи и не съответства на действителната така, установена по размер от назначения съдебен експерт. При определяне на данъчната основа за периодите, но при съобразяване на размер на средна търговска надценка, съобразно приетата ССчЕ, въз основа на неоспорените експертни изчисления, не се установява данъчна основа за облагане, различна от декларираната от РЛ. В тази връзка съдът е направил законосъобразен извод, че не са налице както основания за изменение към увеличение на декларирания финансов резултат на ревизираните периоди, съответно за допълнително начисляване на корпоративен данък, така и определяне на допълнителни задължения за ДДС върху различен, увеличен размер на приходи от обороти на стоки. По изложените съображения правилно ревизионният акт в тази си част е бил отменен. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение в съответната част не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника по касация в заплатения и претендиран размер от 1200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,