Определение № 182 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 340/2022 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. С молба вх. № 822/28.01.2022 година В. П. Г. е поискала да бъде спряно предварителното изпълнение на въззивното решение № 1864/10.12.2021 година на Окръжен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 2389/2021 година, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 261 199/06.04.2021 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, седми състав, постановено по гр. д. № 13 358/2020 година е определен режим на лични отношения между П. Я. С. и малолетното му дете П. П. С. като С. взема детето от дома на майката В. П. Г. и го връща там: всяка четна седмица от годината от 19. 00 часа в петък до 18. 00 часа в неделя с преспиване; на рождения ден на детето всяка четна година от 10. 00 часа до 18. 00 часа; на рождения ден на бащата от 16. 00 часа до 20. 00 часа; за Коледните празници-всяка четна година от 19. 00 часа на 23 декември до 19. 00 часа на 27 декември с преспиване; за новогодишните празници-всяка нечетна година от 19. 00 часа на 28 декември до 19. 00 часа на 2 януари с преспиване; за Великденските празници-всяка нечетна година от 19. 00 часа на четвъртъка преди Велики петък до 19. 00 часа на последния празничен ден с преспиване; в нечетни години-за Деня на просветата (24 май) и за Деня на съединението (6 септември) - от 19. 00 часа на предходния ден до 19. 00 часа на празничния ден с преспиване; в четни години-за Деня на освобождението (3 март), за Деня на труда (1 май) и за Деня на независимостта (22 септември)-от 19. 00 часа на предходния ден до 19. 00 часа на празничния ден с преспиване; през пролетната ваканция-в четна година през първата половина, а в нечетна година-през втората половина; 10 дни през зимата и два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение между родителите. Въззивното решение е било връчено на В. П. Г. на 05.01.2022 година, като е обжалвано от нея с касационна жалба, която е подадена по пощата на 24.01.2022 година. С оглед на това касационната жалба е подадена в предвидения в чл.283 от ГПК преклузивен срок, поради което въззивното решение на Окръжен съд Варна не е влязло в сила и може да бъде спряно по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. Спирането по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК е приложимо по отношение на въззивните решения, които подлежат на предварително изпълнение по силата на чл. 404, т. 1,пр. 2 от ГПК. В конкретния случай решение № 1864/10.12.2021 година на Окръжен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 2389/2021 година подлежи на предварително изпълнение, поради което е налице първата предпоставка за допускане на исканото спиране. Същото обаче се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума-чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а при исковете за вещни права е в размер на данъчната оценка на имота-чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК. В случая решението, чието спиране се иска не попада в нито една от двете групи по чл. 282, ал. 2 от ГПК, поради което размерът на обезпечението се определя по реда на чл. 282, ал. 3 от ГПК, като с оглед на обстоятелствата по конкретния случай този размер е определен на 1000.00 лева с разпореждане № 16/28.01.2022 година. Тъй като В. П. Г. не е представила доказателства за предоставено от нея надлежно обезпечение, с посоченото разпореждане, съдът е определил на същата едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе обезпечение по чл. 282, ал. 2 от ГПК в размер на 1000.00 лева по сметката за обезпечения на ВКС и да представи доказателства за това. Молителката е била уведомена за дадените указания на 09.03.2022 година, като в определения срок гаранцията не е внесена. Предназначението на гаранцията е да обезщети другата страна за евентуално претърпените от нея вследствие на допуснатото спиране на изпълнението на решението вреди, в случай че касационната жалба се окаже неоснователна. Затова съгласно чл. 282, ал. 2, изр. 2 от ГПК внасянето на гаранцията е предвидено като задължителна предпоставка за допускане на спирането. Тъй като в определения от съда срок не са представени доказателства за внесена гаранция молбата за спиране на предварителното изпълнение на въззивното решение № 1864/10.12.2021 година на Окръжен съд Варна, І-ви състав, постановено по гр. д. № 2389/2021 година следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия