Определение № 50357 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 5449/12.09.2022 г., с която е обжалвано разпореждане № 587 от 09.08.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 270/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 4880 от 08.08.2022 г. срещу определение № 348 от 21.06.2022 г. по същото дело. Жалбоподателят С. Й. П., чрез адв. В. Д. от АК – Силистра, моли да се отмени разпореждането и да бъде бъдат продължени съдопроизводствените действия по администриране на частната касационната жалба, тъй като въззивния съд е неправилно бил приложил разпоредбата на чл.62 ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. С определение от 21.06.2022г. по гр.д.№270/2022г. АС Варна е потвърдил определение от 14.04.2022г. по гр.д.№2406/2021г. на ОС Варна, с което е оставена без уважение молба на С. П. за изменение на протоколно определение от 17.03.2022г. в частта му относно разноските.Същото е било обжалвано с частна касационна жалба от С. П.. С обжалваното разпореждане Апелативен съд – Варна е върнал частна касационната жалба на С. П. против определение № 348 от 21.06.2022 г. по същото дело, тъй като е приел, че жалбоподателят е получил препис от въззивното определение на 28.07.2022г./лист 23 по делото/, а частната касационна жалба била подадена в съда по пощата на 05.08.2022 г. Съдът е приел, че срокът за обжалване на определението е изтекъл на 04.08.2022 г., който ден е работен и от тази дата се преклудирало правото на жалбоподателя да обжалва постановения съдебен акт, тоест че жалбата е подадена в съда след предвидения в чл. 275, ал.1 ГПК срок. При така установените данни по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното разпореждане е неправилно. Съгласно практиката на ВКС обективирана и в решение по гр. д. № 1504/2009 г. на III – г.о., при спор относно датата на подаване на пощенска (куриерска) пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се разглеждат в тяхна вреда. Посочената практика е доразвита и в определение по ч.гр.д. № 81/2019 г. на IV – г.о. на ВКС, в което е посочено, че съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 101 от ГПК, съдът служебно следи за допустимостта и редовността на процесуалните действия на страните, включително дали писмените им изявления (молби, жалби и пр.) са подадени в рамките на съответните преклузивни процесуални срокове. Когато съдът установи и прецени, че заедно със съответното писмено изявление до него (молба, жалба или др.) страната е представила писмени доказателства, но те не удостоверяват допустимостта процесуалното действие (включително дали то е извършено в срок), съдът може както да укаже на страната да представи надлежни писмени доказателства – с препис за връчване на насрещната страна, която да може да вземе становище по тях ( чл. 102, ал. 2, т. 3 и чл. 193, ал. 1 от ГПК ), така и служебно да събере такива писмени доказателства. В последния случай, по аргумент от разпоредбите на чл. 8, ал. 3 - in fine, чл. 155 - in fine и чл. 193, ал. 1 от ГПК, съдът следва да даде възможност и подходящ срок на страните да се запознаят със служебно събраните от него писмени доказателства, да вземат становище по тях, евентуално – да ги оспорят и да ангажират други доказателства относно допустимостта на съответното процесуално действие (молба, жалба и пр., включително дали тя е подадена в рамките на съответния преклузивен процесуален срок). Едва след събиране (при необходимост – и в открито съдебно заседание) и на тези посочени и от страните, относими и допустими доказателства, по които те също са имали възможност да вземат становище, съдът може да извърши надлежна и законосъобразна преценка относно допустимостта на съответното процесуално действие. От приложения на л.24 по в.ч.гр.д. № 270/2022 г. на АС - Варна транспортен етикет е видно, че върху лицевата му страна е поставен контролен баркод с № 1050573541539. Към настоящата частна касационна жалба/листове 7 и 8/ са приложени разпечатки от електронна кореспонденция, от които е видно, че пратка с бар код на товарителница № 1050573541539 е предадена на 04.08.2022 г. в 23:23 часа от Офис Варна – 24/7, а от приложените по делото заверени копия на системен и служебен бон/лист 9/ се установява, че на 04.08.2022 г. в 23.23 часа в ОФИС Варна – 24/7 еконтомат на [улица], пратката е предадена за извършване на куриерска услуга. Установява се от приложеното по в.ч.гр.дело № 270/2021 г. на Варненския апелативен съд съобщение на л.23, че препис от обжалваното въззивно определение е редовно връчен на жалбоподателя на 28.07.2022 г. Едноседмичният срок за обжалване изтича на 04.04.2022 г. – четвъртък присъствен ден, а частната касационна жалба на С. П. срещу определение № 348/21.06.2021 г. по в.ч.гр.дело № 270/2022 г. на АС – Варна е подадена по куриер на 04.08.2022 г. При тези данни следва да се приеме, че частната касационна жалба е подадена в предвидения в разпоредбите на чл.275, ал.1, вр. чл.62 ал.2 изр.1 ГПК срок. Ето защо обжалваното определение, с което е прието, че частната жалба е подадена извън предвидения в закона преклузивен срок е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на Апелативен съд – Варна за продължаване на действията по администриране на частната касационна жалба. Предвид изложените съображения съдът: