Решение № 1703 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9959/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ц. С., чрез адв. Данков, против решение № 2477 от 25.07.2025 г. по адм. дело № 358/2025 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121К-2500/11.03.2025 г. на министъра на вътрешните работи, с която на С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – министър на вътрешните работи, чрез юрк. Пиперкова, оспорва касационната жалба и моли решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Плевен е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Съдебният състав правилно приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед, с която на С. Ц. С., полицейски инспектор V степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Кнежа при ОДМВР- Плевен е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Законосъобразно е преценено, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 1 ЗМВР орган и в съответствие с изискванията за форма, предвидени в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Административният акт е писмен и е със съдържанието, посочено в цитираната разпоредба, като действията на служителя С. са описани подробно и уточнени по време и начин на извършване. Обстойно описание на извършеното от служителя и допуснатите нарушения се съдържа и в представената обобщена справка. По същността си това са съображенията, мотивирали органа да издаде заповедта, които съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Върховния съд на Република България, цитирано и от касатора, могат да бъдат посочени както в самия акт, така и в друг документ, съставен с оглед предстоящото постановяване на административния акт. Поради това изводът на първоинстанционния съд за спазване на формалните изисквания на закона е правилен, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Както решаващият съд правилно приема, заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, определени съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от закона, а заповедта е издадена след образувано по реда на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР дисциплинарно производство, в което са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР), при участие на привлечения към дисциплинарна отговорност служител. Последният е уведомен за всички етапи от дисциплинарната проверка, запознат е с всички материали от дисциплинарното производство, които са му предоставени заедно с обобщената справка и му е осигурена възможност да направи искания и да даде обяснения по случая, които са обсъдени от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание (чл. 207, ал. 7 и ал. 8 ЗМВР). По тези съображения доводите на касатора за допуснати при издаването на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила и незаконосъобразност на съдебното решение, са неоснователни. В съответствие с материалния закон е и заключението на административния съд, че предпоставките на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираните текстове дисциплинарно наказание „уволнение" се налага задължително за използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица, както и за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, с които се уронва престижът на службата. В случая, след съвкупна преценка на събраните доказателства, анализирани подробно в мотивите на съдебния акт, решаващият съд достига до правилния извод, че на посочените в заповедта дати С. в качеството си на полицейски служител използва информационните масиви на МВР, за да получи информация, която предоставя на трето лице. Тези действия са в нарушение на императивната норма на чл. 22 ЗМВР, която забранява на служителите на МВР да предоставят информация на организации и физически лица не по установения ред и съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 7 ЗМВР, тъй като представляват използване на служебното положение за облага на трети лица. Поведението на служителя е в противоречие и с правилата на т. 15, т. 75 и т. 71 от Кодекса за етично поведение на държавните служители в МВР, според които държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; същият не придобива и не разгласява информация, съдържаща текст, графични и художествени изображения, аудиозаписи, видеозаписи и други, извън установения от закона ред от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и не може да разгласява служебната информация, с която разполага пред други лица, освен по предвидения в закона ред. Извършеното от С. би могло да стане широко известно и е от такова естество, че реално застрашава със загуба на доверие и накърнява авторитета на полицейската институция. В този смисъл е тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на Върховния административен съд. Това е основание извършеното от С. да се квалифицира и като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Възражението на касатора, че изводите за тежко нарушение на служебната дисциплина не се базират на безспорно установени факти, е неоснователно. Събраните по делото доказателства относно поведението на държавния служител, преценени от решаващия съд в съвкупност с обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност, установяват без противоречия, че служителят нарушава законовата забрана за предоставяне на служебна информация на граждани извън посочения от закона ред, тъй като извършва справка в Интегрираната информационна система „Справки“ на МВР – „Граничен контрол“ за задграничните пътувания на конкретно лице и за връщането му в страната, след което предоставя информацията на трето лице по телефона чрез изпращането на снимка от екрана на компютъра със справката чрез приложението „Телеграм“. Доводите, че това е направено с цел осуетяване на трафик на наркотици, представляват защитна теза на служителя, която не се подкрепя от останалите доказателства и не променя факта на извършеното нарушение. Доводът, че С. не е запознат с Вътрешните правила за ползване на информационните фондове на МВР, е без значение, тъй като поведението му противоречи на чл. 22 ЗМВР. Обратно на поддържаната от касатора теза, обстоятелствата, че обществената опасност на извършеното от С. е незначителна, деянието не съставлява престъпление и образуваното срещу служителя наказателно производство е прекратено, са без значение за дисциплинарното производство. Както административният съд правилно приема, дисциплинарната отговорност е различна от наказателната, поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за реализиране на друг вид отговорност. В случая проведеното от Окръжна прокуратура – Плевен разследване потвърждава извършеното от служителя, поради което няма пречка същият да бъде санкциониран по дисциплинарен ред, ако поведението му е в нарушение на служебната дисциплина. Доводът за несъразмерност на наложеното наказание също е неоснователен. В съответствие с чл. 206, ал. 2 ЗМВР дисциплинарната санкция е определена след преценка на цялостното поведение на служителя, като е съобразена законовата регламентация и обстоятелството, че извършеното от С. е квалифицирано като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и на т. 13 ЗМВР, за всяко от които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. При издаване на заповедта са обсъдени вредните последици от деянието, изразяващи се в създаване на предпоставка за извършване на престъпление и в увреждане на доброто име на полицейската институция и формата на вината и е отчетена е и цялостната служебна дейност на С.. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,