Определение № 23 от 14.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 73/2022 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по повод определение от 21.01.22г. на районен съд - Сливен, с което е прекратено производството по нохд № 1299/21г. по описа на съда и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано в РС – Сливен по обвинителен акт срещу С. М. С. за престъпление по чл.354в, ал.1 от НК. Основание за настоящата процедура са направените от всички съдии от състава на РС- Сливен самоотводи на осн. чл. 29, ал.2 от НПК- един съдия, поради лични приятелски отношения с подсъдимия, а останалите - поради обстоятелството, че сестрата на подсъдимия работи като съдебен секретар в РС - Сливен. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е било изпратено за разглеждане на осн. чл. 43, т. 3 от НПК, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, намиращ се в териториална близост до [населено място]. Същевременно, с оглед характера на производството и причината за направените самоотводи, произтичаща от местоработата на сестрата на подсъдимия, делото следва да бъде възложено за разглеждане и решаване на съд, извън съдебния район на Окръжен съд – Сливен, а именно Районен съд – Стара Загора. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,