Определение № 60388 от 09.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 338/2021 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60388

гр. София, 09.11.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на I т. о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Емил Марков

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч. т. д. № 338 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК, образувано по две частни жалби. С частна жалба вх. № 77710 от 09.12.2020 г. ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД обжалва определение № 12064/24.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 6144/2019 г. на Апелативен съд – София в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на адвокат П. С. адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанции по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА в размер на 6 194, 50 лв. Изтъкват се доводи, че неправилно въззивната инстанция е присъдила адвокатско възнаграждение в полза на адвокат П. С., доколкото не са представени доказателства и не са изпълнени законовите предпоставки за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено, като бъде отхвърлена претенцията за присъждане на разноски, евентуално – прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С частна жалба вх. № 77576 от 04.12.2020 г. пълномощникът на ищците адвокат П. С. обжалва същото определение на САС в частта, с която е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за дължимото адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищците. Изтъкват се доводи за неправилност и назаконосъобразност на обжалваното определение, иска се неговата отмяна и присъждане допълнително сумата от още 3 088, 36 лв., представляваща разликата между присъденото адвокатско възнаграждение от 6 194, 50 лв. и претендираното такова от 9 282, 86 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частните жалби са депозирани в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими. При преценка относно тяхната основателност, съдът констатира следното: С решение № 6126/16.08.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г. на Софийски градски съд ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е осъдено да заплати на Л. Г. Г. и В. В. А., на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от по 130 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вредите от смъртта на Д. Б. Д. при произшествие, настъпило на 07.05.2017 г., заедно със законната лихва от 04.08.2017 г. до окончателното плащане, като са отхвърлени предявените исковете за разликата до пълните предявени размери от 200 000 лв., като частични от 300 000 лв. Застрахователното дружество е осъдено на основание чл.38 ЗАдв. да заплати на адв. П. С., сумата от 6 194,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а ищците Л. Г. Г. и В. В. А. са осъдени на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата от 105 лв., представляваща съдебни разноски. С определение № 24640/22.10.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на основание чл.248 ГПК на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските. По въззивна жалба на ищците с решение № 11884/20.08.2020 г. на САС първоинстанционният съдебен акт е отменен в частта за отхвърляне на исковете за разликата над сумата от по 130 000 лв. за всеки от ищците до сумата от по 150 000 лв. за всеки от ищците, както и в частта, в която Л. Г. Г. и В. В. А. са осъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС“ АД разноски над размера на сумата от 85 лв. След отмяната, въззивната инстанция е осъдила ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати допълнително на Л. Г. Г. и В. В. А. на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.86 ЗЗД сумата в размер от по 20 000 лв., като първоинстанционното решение е потвърдено в останалите обжалвани части. По отношение на разноските, Апелативен съд – София е осъдил ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на адвокат П. С. адвокатско възнаграждение за осъществена пред Софийски градски съд безплатна правна помощ в размер на още 953 лв., а за осъществена безплатна правна помощ пред Софийски апелативен съд сумата от 1 237, 14 лв. на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА Ищците Г. и А. са осъдени да заплатят на застрахователното дружество сумата от 1 855, 71 лв., представляваща направените разноски пред въззивната инстанция. С въззивното решение е оставена без уважение частната жалба на Л. Г. Г. и В. В. А. срещу определение от 22.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1914/2018 г. С молба с вх. № 74034/23.09.2020 г. адвокат П. С. е поискал на основание чл.248 ГПК да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като застрахователят да му заплати допълнителна сума за адвокатско възнаграждение за въззивното производство за защита по въззивната жалба на застрахователното дружество в размер на 8 260 лв., както и да бъде изменен въззивният съдебен акт в частта за разноските и на адвокат С. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на още 1 022, 86 лв., представляваща разликата между присъденото от САС такова от 1 2037, 14 лв. и минималното адвокатско възнаграждение от 2 260 лв. Общото претендирано от адвокат С. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците по въззивното производство е било в размер на 9 282, 86 лв. С обжалваното определение е допълнено решението на САС в частта за разноските и ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на адв. П. С. сумата от 6 194, 50 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по подадената от застрахователното дружество въззивна жалба, като останалата част от молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение. Тези изводи въззивната инстанция е основала на съображенията си, че дължимото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ след да се определи пропорционално съобразно уважената и отхвърлена част на претенцията. С определение № 60564/21.10.2021 г. по т. д. № 339/2021 г., I т. о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, поради което са налице предпоставките за произнасяне по същество но подадените частни жалби. Частната жалба, подадена от адвокат С. е основателна. В хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, в случай, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат за адвоката за осъществената от него безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 ЗА. Съдът определя размера на възнаграждението, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. Разпоредбата на чл.78 ГПК регламентира случаите, при които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, а разпоредбата на чл.38 ЗА урежда хипотезата, при която се предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗА). В тази част обжалваното определение следва да бъде отменено и на адв. П. С. бъдат присъдени още 3 088, 36 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивна инстанция – разликата между присъдената му с определение № 12064/24.11.2020 г. по в. гр. д. № 6144/2019 г. на Апелативен съд – София сума от 6 194, 50 лв. и дължимото минимално такова съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в общ размер от 9 282, 86 лв. Подадената от ЗД”Бул Инс”АД частна жалба е неоснователна. При кумулативното прилагане на чл.38 вр. с чл.36 от ЗА, твърденията в частната жалба на застрахователното дружество за неоснователност на искането по чл.248 ГПК, предвид липсата на доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство, не могат да бъдат споделени. На първо място, отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На стр.27 и 28 от в. гр. д. № 6144/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд са приложени договори за правна защита и съдействие, сключени между В. А. и Л. Г. и упълномощения от тях адвокат С.. Във всеки от договорите изрично е записано, че се предоставя безплатна правна помощ по реда на чл.5, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото обстоятелство се установява и от представения от В. А. и Л. Г. пред въззивната инстанция списък с разноските, където изрично е упоменато, че се предоставя безплатна правна помощ на материално затруднени лица. Липсва и възражение от страна на застрахователното дружество за неналичие на предпоставките по чл.38, ал.2 ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ, като при такова възражение тежестта на доказване, че не са изпълнени предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ лежи върху ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Неоснователно е и възражението на ЗД „БУЛ ИНС“ АД за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК тъй като дължимият размер е минималният, гарантиран от Закона за адвокатурата и като такъв е неатакуем поради прекомерност. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 77710 от 09.12.2020 г., подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, срещу определение № 12064/24.11.2020 г. по в. гр. д. № 6144/2019 г. на Апелативен съд – София в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на адвокат П. С. адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанции по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА. в размер на 6 194, 50 лв. ОТМЕНЯ определение № 12064/24.11.2020 г. по в. гр. д. № 6144/2019 г. на Апелативен съд – София в частта, с която е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК, подадена от адвокат П. С. за изменение на решение № 11884/20.08.2020 г. по в. гр. д. № 6144/2019 г. по описа на САС и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] – 1407, район „Лозенец“, [улица], на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адвокат П. С., по дължимо при условията на чл.38 ЗА. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, в размер на още 3 088, 36 лв. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: