Определение № 49 от 12.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2013 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 27.09.2012г. на Я. Д. А. и Н. Д. А. на влязлото в сила решение от 07.11.2011г. по гр.д.№1184/2010г. на АС Пловдив и потвърденото с него решение от 14.06.2010г. по гр.д.№14/2009г. на ОС Хасково. Молителите поддържат, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Ответникът-К., в писмено становище поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: С решението, чиято отмяна се иска, като е потвърдено първоинстанционното решение, уважено изцяло искането, предявено от К.-София на осн. чл.28 ЗОПДИППД против Я. и Н. А., в качеството им на наследници на покойния Д. А., като е постановено отнемане в полза на Д. от двамата ответници на придобито от тях по наследство на покойния им баща имуществото в резултат на престъпна дейност. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Подаването на молбата в срок е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. В случая тази предпоставка е налице, поради което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за разглеждане по същество. Предвид изложените съображения, съдът