Определение № 60450 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3232/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, гр. София чрез юрисконсулт Н. С. против решение № 485 от 12.05.2021 г., постановено по гр. д. № 528 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260297 от 1.10.2020 г., допълнено с решение № 261402 от 25.11.2020 г., по гр. д. № 1506/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на „ЧЕЗ разпределение България“ АД, гр. София да заплати на Я. Н. К. сумата 54 462 лв., част от общо дължимото обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи да получи наем от отдаването за временно и възмездно ползване на трети лица на четири броя преместваеми търговски обекти за периода от 20.11.2014 г. до 4.10.2016 г., разполагаеми в собственият му недвижим имот: УПИ **, кв. 21 по плана на [населено място], местност „НЗП С.“ с площ 975 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица], както и сумата 5530 лв., обезщетение за претърпени загуби, а именно: платени 40 лв. за виза, 5250 лв. за изготвяне на архитектурни проекти и 240 лв. за съгласуване на архитектурните проекти, претърпени в резултат на бездействието на служители на ответника да изпълнят съдебно решение от 25.07.2007 г. по гр. д. № 239/2007 г. на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска – 21.11.2016 г. – до окончателното изплащане.

Я. Н. К. е подал чрез пълномощника си адвокат И. И. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Я. Н. К. претендира от „ЧЕЗ-Разпределение България“ АД обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да постави и отдава под наем четири броя преместваеми търговски обекти и за претърпяна загуба в размер на платени 40.00 лв. за виза, 5250.00 лв. за изготвяне на архитектурни проекти и 240.00 лв. за съгласуване на архитектурните проекти, резултат от непозволено увреждане – неизпълнение от служители на ответника на съдебно решение от 25.06.2007 г. по гр. д. № 239/2007 г. на Софийски районен съд за периода от 20.11.2014 г. до 4.10.2016 г.

В отговора на исковата молба ответникът „ЧЕЗ-Разпределение България“ АД оспорва исковете като навежда възражение. че и след премахване на кабелите ищецът е могъл да реализира проекта си, но и към момента не е предприел действия по поставяне на обектите, че е възпрепятствал преместването на кабелите, че по други искови производства му е присъдено обезщетение за това, че не е могъл да ползва имота си, включително и за процесния по настоящото дело период.

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила на 5.08.2011 г. решение от 25.06.2007 г., постановено по гр. д. № 239/2007 г. на СРС, 25 състав, съдът е осъдил „ЧЕЗ Разпределение България" АД да премахне положените в собственото на ищеца УПИ **., от кв. 21 по плана на [населено място], местността „НПЗ С.", шахти за ел.кабели, посочени в червен цвят, в скица № 1, към заключението на приетата СТЕ, която скица представлява неразделна част от съдебното решение.

С решение № 647/03.04.2013 г., постановено по гр. д. № 68/2012г. на СГС, VI-3 състав, влязло в сила на 12.08.2014 г., съдът е осъдил ответника „ЧЕЗ Разпределение България" АД да заплати на бившия собственик на имота търговско дружество „АПОЛОН-96" ЕООД, представлявано от ищеца, обезщетение за лишаване от ползване в резултат на извършен в урегулирания поземлен имот незаконен строеж в размер на 34 000 лв., за периода от 09.01.2007 г., до 09.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2012 г.

Въпреки, че е заплатил сумата, на която е бил осъден (за периода от 09.01.2007 г. до 09.01.2012 г.), ответникът отново не е премахнал разположените в имота на ищеца 3 броя шахти и ел.кабели. Това го е принудило да образува ново дело за заплащане на обезщетение за следващ период - от 10.01.2012 г. до 10.10.2015 г. Това дело също е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, по силата на който ответникът е осъден да заплати на Я. К. претендираната сума за следващия период.

След завеждане на второто дело, ответното дружество е предприело действия по преместване на кабелите от имота, в трасе извън него, съгласно действащия ПУП, което не е спорно между страните. Преместването на кабелите е продължило няколко месеца и е приключило на 04.10.2016 г., за което на К. е предоставен протокол от фирмата, извършила преместването на кабелите. За този трети период също има влязло в законна сила съдебно решение, по силата на което ответникът е осъден да заплати на К. претендираната сума и за този период.

Апелативният съд е приел, че ищецът е искал да използва имота си пълноценно (останалата част от него, която не е била засегната от преминаващите в имота му кабели) и е подал документи пред компетентните административни органи, за съгласуване и одобряване на проект, за разполагане на 4 броя преместваеми търговски обекти в имота му - заведение за бързо хранене-дюнер, пекарна-баничарница, бира-скара и магазин за алкохол и цигари. Проектите му са били одобрени от Гл.архитект на район „Възраждане" на 20.11.2014 г. и на същата дата, му е издадено разрешение за поставяне № 136/20.11.2014 г. Изместването на кабелите обаче е започнало през лятото на 2016 г. и е продължило до 04.10.2016 г. - повече от 5 години след влизане в сила на съдебното решение, съгласно което ответникът е трябвало да премахне кабелите от имота. През това време Я. К. не е могъл да ползва имота си, включително и да постави в него четирите обекта, за които му е издадено разрешение за поставяне, тъй като по проект, предвидените инсталации (ВиК и Ел), е трябвало да преминат точно върху кабелите на ответника (същите не могат да преминават под обектите, защото трябва да има достъп до тях). По този начин от 20.11.2014 г., до 04.10.2016 г. - 1 година, 10 месеца и 15 дни, К. е търпял вреди и е пропускал ползи, поради виновното поведение на ответника, който не е преместил кабелите си от имота му повече от 5 години. Въз основа на експертно заключение съдът е приел, че пропусната полза за този период е 54 462 лв., представляваща общата пазарна наемна стойност на четирите преместваеми търговски обекта.

Апелативният съд е счел за неоснователно направеното от ответното дружество възражение за недължимост на посочената сума, тъй като на Я. К. вече е присъдено обезщетение за това, че през имота. му са преминавали кабели. Посочил е, че на първо място съдебните решения за трите периода касаят част от урегулирания поземлен имота на ищеца с площ от 332 кв.м. (на тази база са направени всички изчисления на вещите лица). Целият му имот обаче е с площ от 975 кв.м., като за останалата му част от 643 кв.м. не е определяно и не е заплатено обезщетение. Четирите павилиона засягат точно тази част от имота, тъй като в частта, от 332 кв.м., в която незаконно, за период от повече от 5 години, са били разположени кабелите на ответника, трябва да преминават съоръженията за експлоатация на тези павилиони (ток, вода и т.н.). На второ място, предходно предявените претенции са за неоснователно обогатяване поради лишаване на ищеца от ползването на частта от имота му от 332 кв.м., а настоящата – за претърпени вреди от това, че поради наличието на тези кабели, Я. К. не е могъл да реализира приходи от имота си, като постави предвидените за това 4 броя павилиони и да експлоатира същите или да ги отдава под наем. Претенциите не се припокриват, тъй като първата касае факта, че ответникът е ползвал част от имота на ищеца, а настоящата, че Я. К. не може да упражнява правото си на собственост, като постави в останалата част от имота си съоръжения, които да му носят доходи.

Съдът е посочил и, че е без значение, че след като кабелите са преместени от ответника, Я. К. е имал възможност да постави обектите си в имота, но не го е направил, а е реализирал друго застрояване. В процесния период не е имало как ва реализира разрешенията за поставяне, както и не е можело да му бъде издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на павилиони, които не са поставени на предвидените за това места, пак поради виновно поведение на ответника.

Въззивният съд не е разгледал довода във въззивната жалба, че ищецът не е претърпял претендираната пропусната полза, поради нищожност на издаденото разрешение за поставяне на четирите преместваеми търговски обекта, доколкото компетентността да издаде такова разрешение е на главния архитект на Столична община, а не на район „Възраждане“, тъй като подобно възражение липсва в отговора на исковата молба.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът „ЧЕЗ Разпределение България" АД се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК.

Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице.

Твърдението на касатора за недопустимост на атакуваното решение е основано на тезата му, че при предишните претенции е присъдено обезщетение в размер на средния месечен наем затова, че ищецът не е можел да ползва имота си, поради което настоящата претенция, че ищецът не е можел да ползва имота си и е пропуснал ползи от отдаването му под наем, е за същото искане и е процесуално недопустима. Тази теза е правно необоснована, доколкото е свързана само с начина на остойностяване на дължимото обезщетение, а именно средната пазарна наемна цена. Предходните съдебни производства обаче са били с различен спорен предмет, а именно вземането на ищеца за обезщетяване за неоснователно обогатяване, поради невъзможност да ползва част от имота си в размер на 332 кв.м. и ползването на тази част от ответника чрез незаконно изградените съоръжения. Настоящата претеция касае пропуснатите ползи и претърпените загуби от невъзможността ищецът да реализира поставянето на четири преместваеми търговски обекта в останалата част от имота, за което са одобрени проекти и му е издадено разрешение за поставяне и съответно да реализира приходи от тях, като резултат от съществувалите в процесния период съоръжения на ответника и неизпълнение на влязлото в сила решение за преместването им. Поради това несъответна на данните по делото е тезата, че по настоящото дело се претендира обезщетение, което вече е присъдено в предходен исков процес.

Твърдението, че атакуваното въззивно решение е очевидно неправилно е свързано с довода, че разрешението за поставяне на четири броя павилиони от 20.11.2014 г. е издадено от некомпетентен орган и поради това не поражда правни последици, а съответно след като няма годен акт да послужи като основание за поставяне на преместваемите търговски обекти, ищецът не е можел да ги постави и да ги отдава под наем на трети лица, поради което и не е претърпял вредите, чието обезщетяване претендира.

От посочената обосновка е видно, че основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е свързано с възражение, което не е наведено в отговора на исковата молба, а е направено за пръв път във въззивната жалба, поради което не подлежи на разглеждане в настоящия процес на основание чл. 133 ГПК.

Я. Н. К. не е представил доказателства за направени по повод касационната жалба разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение