Определение № 397 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 88/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на „С. – 73“ ООД -гр. София чрез процесуален представител адв. Р. Иванова срещу определение № 1309/09.10.2024 г., постановено по адм. дело № 248/2024 г. по описа на Административен съд - Видин, с което жалбата на дружеството е оставена без разглеждане против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 050992304413216/14.11.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 8/31.01.2024 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново при ЦУ на НАП. Частният жалбоподател счита, че неправилно съдът е приел, че жалбата му е просрочена, като твърди, че са налице доказателства за своевременно обжалване. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на съда с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по частната жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново при ЦУ на НАП чрез юриск. Т. Лазаров е изразил становище за нейната неоснователност. Претендира присъждането на разноски. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата и прекрати производството по делото, първоинстанционния съд е приел, че решение № 8/31.01.2024 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново при ЦУ на НАП е връчено на дружеството на 09.02.2024 г. и 14-дневният срок за оспорването на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 050992304413216/14.11.2023 г. е изтекъл на 23.02.2024 г., петък, работен ден, а жалбата е подадена до съда на 24.02.2024 г. Обжалваното определение е неправилно постановено. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу посоченият административен акт е просрочена. Видно от данните по делото с решение № 8/31.01.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново при ЦУ на НАП е потвърден Акт за дерегистрация по ЗДДС № 050992304413216/14.11.2023 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново е връчено на „С. – 73“ ООД на 09.02.2024 г., поради което преклузивният срок за оспорването на акта е бил до 23.02.2024 г. Видно от данните по адм. дело № 154/2024 г. на Административен съд – Видин се намира пощенски плик, чрез който е подадена жалбата до административния съд и върху същия са налице две пощенски клейма. Както основателно се сочи от първоинстанционния съд, върху едното пощенското клеймо е посочена датата 24.02.2024 г. и пощенски клон - София 1330, а другото пощенско клеймо е с нечетливо съдържание. От представения пред настоящата инстанция системен бон - л. 6 от делото, издаден от „Български пощи“ ЕАД, безспорно се установява, че жалбата на „С. – 73“ ООД, адресирана до дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Велико Търново е подадена на 23.02.2024 г. и таксата за пощенската услуга е заплатена в 18:39 ч. на същата дата. Горното, обсъдено в контекста на чл. 62, ал. 1, изр. 1 и ал. 2, изр. 1 ГПК налага извода, че оспорването не е било просрочено, както неправилно е прието от административния съд. Техническата обработка на подадената жалба и изпращането от станцията на изпращача в гр. София на 24.02.2024 г. до гр. Велико Търново не опровергава изложеното, противно на твърденията на ответната страна. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и съдебен състав за продължаване на следващите се съдопоризводствени действия по разглеждане по същество на жалбата на „С. – 73“ ООД срещу акта за дерегистрация по ЗДДС, посочен по - горе. По исканията на страните за разноски в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК, приложим по силата на чл. 236 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение