Определение № 345 от 26.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 298/2010 г.
ВКСI търговско отделение26.04.2010 г.докладчик Никола Хитров
Диспозитив
Оставя без разглеждане частната касационна жалба на С. АД-София против определение № 1576/11.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2056/2009 г. на Софийски АС. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС-ТК в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. АД-София против определение № 1576/11.11.2009 г. по ч.гр.д. № 2056/2009 г. на Софийски АС, с което на основание чл.9 ЗМТА, след отмяна на определението по гр.д. № 5754/2009 г. на СГС, е допуснато обезпечение на предявените по в.а.д. № 18/2009 г. на АС при БТПП, от Г. Ст. З. АД-София срещу касатора насрещни искове с обща цена 3 522 023.59 лв. от неизпълнение по договор от 19.03.2008 г. за СМР на обект Мултифункционелан развлекателен комплекс с магазини-Ст. Загора, чрез налагане на запор при парична гаранция от 352 000 лв. вносими от Г. Ст. З. АД-София. Ответникът по частната касационна жалба Г. Ст. З. АД-София е подал отговор, че същата е недопустима, а освен това и неоснователна. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274,ал.3 ГПК, където са изброени определенията подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Касае се за привременна мярка, която може да бъде изменяна или отменяна в рамките на същото производство от съда, който я е допуснал или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. В този смисъл виж и опр. № 137/18.03.2009 г. по ч.т.д. № 102/2009 г. на ВКС-І т.о. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.
Цитирани разпоредби
3- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 389 ГПК
- чл. 9 ЗМТА