Определение № 9058 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5792/2026 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е частна жалба от Г. В. К. против определение № 7323 от 30.06.2026 г., постановено по адм. дело № 5792/2026 г. по описа на Върховния административен съд. С молба вх. № 22078 от 14.08.2026 г. от частния жалбоподател е направено искане за предоставяне на правна помощ за обжалването му. Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. С определение № 7323 от 30.06.2026 г., постановено по адм. дело № 5792/2026 г. по описа на ВАС в производство по чл. 229 и сл. АПК е оставено в сила определение № 17794 от 11.05.2026 г., постановено по адм. дело № 3835/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, което е окончателно. При установеното искането за предоставяне на правна помощ попада в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ, която предвижда, че правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно недопустима, каквато в случая е частната жалба, насочена срещу окончателен съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение