Решение № 7070 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Д. Н. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Бургас, [жк], [адрес], срещу Решение № 2805 от 26.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1819 по описа на Административния съд – Бургас за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), е отхвърлена исковата претенция на Н., предявена против Министерство на правосъдието (МП), за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 9 000, 00 лв., причинени му в резултат на обявен за нищожен административен акт – Заповед № ЧР-03-98/27.09.2019 г. на министъра на правосъдието, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на настъпване на увреждането до окончателното му изплащане. Наред с това, ищецът е осъден да заплати в полза на ответника, разноски по делото в размер на 100, 00 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Изразява становище, че се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на МП за вреди. Иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, по съществото на спора, с който да бъде уважена предявената от него против МП, искова претенция за неимуществена обезвреда. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Министерство на правосъдието със седалище в София, ул. „Славянска“ № 1 не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 1819/2024 г. по описа на Административния съд – Бургас е образувано по искова молба на В. Д. Н., с която е предявил иск против Министерство на правосъдието, за осъждане, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания (срам, унижение, публично заклеймяване, притеснение, безсъние, гняв, погнуса, отвращение, апатия, чувство на безсилие и на безнадеждност, паника, суицидни мисли, душевна мъка и страдание, влошено общуване със семейството, близките и приятелите, нежелание за социални контакти) и причинени му от прогласена за нищожна с Решение № 109/27.01.2020 г. по адм. дело № 2628/2019 г. на Административния съд – Бургас, Заповед № ЧР-03-98/27.09.2019 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на настъпване на увреждането до окончателното му изплащане. Съдът е установил, че със заповед на министъра на правосъдието, на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМВР (л. 82-83 от адм. дело № 2628/2019 г. по описа на Административния съд – Бургас), срещу Н., заемащ към конкретния момент длъжността временно преназначен на длъжността началник на група (надзорно-охранителна дейност), I-ва категория в Затворническо общежитие „Дебелт“, I-ва категория към Затвора в гр. Бургас, I-ва категория е образувано дисциплинарно производство във връзка с постъпили данни, че същият в отношенията си с колеги е допуснал поведение, окачествено като тормоз от психически, физически и сексуален характер. С друга Заповед № ЧР-03-67/05.07.2019 г. на министъра на правосъдието (л. 84, пак там) Н. е временно отстранен от длъжност. Дисциплинарното производство е приключило със Заповед № ЧР-03-98/27.09.2019 г., издадена от министъра на правосъдието (л. 8-15 от първоинстанционното дело), с която, на Н., временно преназначен на длъжността началник на група (надзорно-охранителна дейност), I-ва категория в Затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвора в гр. Бургас, на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, във вр. с чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година за това, че е допуснал неправомерно поведение, изразено словесно (чрез отправяне на сексуални намеци в съобщения и лично) и чрез действия – опити за целувки, което е накарало негови колеги да се чувстват неудобно в тяхната работна среда и то по такъв начин, че да потърсят помощ от по-висшестоящи ръководители, с което е нарушил норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Н. оспорил Заповедта за дисциплинарното наказание пред Административния съд – Бургас, който с Решение № 109 от 27.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2628 по описа на този съд за 2019 г. (л. 16-19, пак там) я е прогласил за нищожна поради липса на компетентност на органа, който я е издал. Междувременно, със Заповед № 619/02.10.2019 г. на Началника на Затвора в гр. Бургас (л. 117, пак там) е разпоредено, на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС и Предложение, рег. № 5027/02.10.2019 г. от Началника на сектор I-ва категория в Затворническо общежитие „Дебелт“ I-ва категория към Затвора в гр. Бургас, I-ва категория, във вр.чл. 292, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), Н., главен надзирател III-та степен в Затворническо общежитие „Дебелт“ I-ва категория към Затвора в гр. Бургас, I-ва категория, да изпълнява служебните си задължения в Затвора в гр. Бургас, I-ва категория. Н. оспорил тази заповед пред Административния съд – Бургас, който е отхвърлил оспорването срещу нея с Решение № 31/09.01.2020 г. по адм. дело № 2510/2019 г. Това решение е отменено с Решение № 16020/30.12.2020 г. по адм. дело № 5660/2020 г. на Върховния административен съд (л. 118-121 от първоинстанционното дело), с което съдът е отменил, като незаконосъобразна, Заповед № 619/02.10.2019 г. на Началника на Затвора в гр. Бургас. Със Заповед № ЧР-05-275/07.10.2019 г., издадена от министъра на правосъдието (л. 24-27 от първоинстанционното дело) е обявен конкурс за преминаване в ръководна длъжност в Затвора в гр. Бургас I-ва категория, както следва: Затворническо общежитие „Дебелт“ I-ва категория към Затвора в гр. Бургас I-ва категория – Началник на група (надзорно-охранителна дейност) I-ва категория – една вакантна длъжност. Със Заповед № Л-5168/26.11.2019 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (л. 131, пак там) ищецът е преназначен, въз основа на подадено от него заявление, на длъжност „Инспектор VI-та степен“ в Пробационна служба – звено Тутракан към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Силистра III-та категория при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна. С молби от 20.01.2021 г. (л. 134-135, пак там), от 18.06.2021 г., от 14.12.2021 г. (л. 145-146, пак там) и от 05.01.2022 г. (л. 147, пак там) до Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Н. поискал поради финансови затруднения и по причини от личен и семеен характер, да бъде преназначен на подходяща вакантна длъжност в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. Бургас или териториалните служби към нея, Областна дирекция „Охрана“ – гр. Бургас, структурите на Областна дирекция на МВР – Бургас или в Затвора в гр. Бургас и териториалните му структури, както и на овакантена позиция в Пробационна служба – звено Бургас към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас. Тези молби са оставени без уважение. На 08.03.2022 г. ищецът подал молба за съдействие (л. 156-158 от първоинстанционното дело) във връзка с преназначаването му на друга длъжност и до Омбудсмана на Република България. Тази молба е препратена до министъра на правосъдието, а оттам до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по компетентност. С писмо на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с рег. изх. № 4938/29.04.2022 г. до Омбудсмана на Република България, с копие до Н. (л. 160-161, пак там) е изразено становище, че посочените от ищеца обстоятелства, свързани с професионалното и семейното му положение, са разглеждани многократно, като винаги е предоставян писмен отговор на ищеца. Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите В. И. И. и К. Т. С. (бивши колеги на ищеца), както и Д. В. Ж., живееща на семейни начала с Н.. Решаващият състав на Административния съд – Бургас е формирал следните правни изводи: Установил е първата предпоставка за ангажиране на отговорността на МП за вреди по ЗОДОВ – прогласена за нищожна с влязло в сила съдебно решение Заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца. Съобразявайки показанията на разпитаните по делото свидетели е установил също претърпени от ищеца емоционални страдания, за които обаче е преценил, че не са в пряка връзка с прогласената за нищожна Заповед. Приел е, че посочените от свидетелите последици в професионален и личен аспект за Н., както и преживените от него емоционални страдания не са му причинени от процесната Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а са следствие на други административни актове, както и на действия на конкретни лица. Счел е, че Н. се е почувствал унижен, засрамен и омерзен, както и е изпитвал трудности от финансов характер заради временното му отстраняване от длъжност с нарочна заповед, която, обаче не е обжалвана от него, респ. е влязла в сила и е породила правни последици. Приел е, че след като на ищеца станали известни обвиненията срещу него в жалбите, подадени от негови колежки за сексуален тормоз и след като от администратора на сайта www.flagman.bg са публикувани статии за него в тази връзка, той е изпаднал в силен стрес и шок, бил отвратен, сринат, наранен, срамувал се, станал затворен, изнервен, не искал да излиза и да комуникира с близките и приятелите си, бил потиснат, депресиран, изпитвал страх за кариерното си развитие и за авторитета си в личен и професионален план. Подчертал е, че, както свидетелите, така и самият ищец акцентират на обстоятелството, че описаните в исковата молба неимуществени вреди са претърпени, освен в резултат на временното му отстраняване от длъжност, най-вече поради обвиненията в жалбите за сексуален тормоз и публикуваните статии в Интернет. Съобразил е данните по делото, че преназначаването на Н. на длъжност „Инспектор VI-та степен“ в Пробационна служба – звено Тутракан към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Силистра е станало със Заповед № Л-5168/26.11.2019 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, но въз основа на подадено от лицето заявление и изрично изявено от него желание за това. Формирал е извод, че не е налице изискуемата пряка причинно-следствена връзка между прогласената за нищожна Заповед за налагане на дисциплинарно наказание и неудобствата във финансов и личен план, които ищецът е изпитал, поради голямото разстояние между гр. Бургас и гр. Тутракан и невъзможността да живее със семейството си. Преценил е липсата на доказателства по делото, че на ищеца е отказвано, конкретно заради проведеното срещу него дисциплинарно производство и наложеното му дисциплинарно наказание, да бъде преместен на длъжност в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас и прилежащите му районни структури, в Затвора в гр. Бургас и териториалните му структури, в Областна дирекция „Охрана“ – Бургас или в структурите на Областна дирекция на МВР – Бургас. Установил е и липсата на данни за наличие на пряка причинно-следствена връзка между нищожната Заповед, от една страна и издадената впоследствие Заповед № 619/02.10.2019 г. на Началника на Затвора в гр. Бургас и Заповед № ЧР-05-275/07.10.2019 г. на министъра на правосъдието, с която е обявен конкурс за преминаване в ръководна длъжност в Затвора в гр. Бургас I-ва категория. Съобразил е показанията на свидетелите, че Н. е имал проблеми с ръководството, включително заявените от тях предположения защо това е така и каква е причината за образуването на дисциплинарното производство. Изложил е аргументи, че тези предположения и дали същите отговарят на истината е правноирелевантен за предмета на исковото производство въпрос, доколкото претенцията за неимуществена обезвреда се основава само на прогласената за нищожна Заповед № ЧР-03-98/27.09.2019 г. на министъра на правосъдието. Не е обсъдил твърденията на ищеца за влошаване на здравословното състояние на родителите му вследствие на дисциплинарното производство и наложеното му дисциплинарно наказание. Обосновал се е, че чрез доводите за евентуално претърпени от родителите на Н. неимуществени вреди в резултат на дисциплинарното производство и наложеното му дисциплинарно наказание, недопустимо се предявяват чужди права. Формирал е решаващия извод за неоснователност на предявения против МП иск с цена 9 000, 00 лв. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция, в настоящия състав преценява решението като валидно, допустимо и правилно. Административният съд – Бургас е анализирал събраните по делото доказателства. Въз основа на този подробен анализ е формирал правилни и обосновани изводи за неоснователност на предявената от Н. против МП искова претенция за неимуществена обезвреда. Съображенията на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Всички материалноправни предпоставки, които следва да бъдат кумулативно установени за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подлежат на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване. Една от тези предпоставки е наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и вредите, претендирани от същия. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе издаден незаконосъобразния административен акт. Под „преки вреди“ следва да се разбират само тези, които са типична настъпваща и необходима последица от административния акт. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд тази пряка, причинно-следствена връзка не е налице. От друга страна, следва да се посочи, че всеки един неблагоприятен административен акт потенциално е източник на негативни емоции с минимален интензитет за адресата му - физическо лице. Тези негативни емоции не могат да се определят като неимуществени вреди, тъй като са присъщи. Вреди са тези негативни изживявания, които надхвърлят този присъщ минимален праг на негативни емоции. В конкретния случай, ищецът не е доказал, че в резултат на дисциплинарното наказание, заповедта, за налагането на което е прогласена за нищожна, той е претърпял негативни емоции с висок интензитет, още повече, че от документите по делото се установява, че въпросното дисциплинарно наказание не му е първото и единствено наложено. След като ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди в резултат именно на нищожната заповед, в негова тежест, по аргумент от нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, е да установи, чрез пълно и главно доказване, с допустимите доказателствени средства, че ответникът е издал незаконосъобразен административен акт, настъпилите негативни изживявания с висок интензитете и причинната връзка между акта и вредите. Допустимо е доказването на неимуществени вреди със свидетелски показания, каквито по делото са събрани. В конкретния случай, обаче, както правилно е преценил административният съд, събраните показания не доказват, че Н. е изживял твърдените от него срам, унижение, публично заклеймяване, притеснение, безсъние, гняв, погнуса, отвращение, апатия, чувство на безсилие и на безнадеждност, паника, суицидни мисли, душевна мъка и страдание, влошено общуване със семейството, близките и приятелите, и нежелание за социални контакти, в резултат именно от наложеното му дисциплинарно наказание. От събраните по делото свидетелски показания не следва еднозначния извод, че негативните преживявания на ищеца през сочения период са само и единствено от въпросната заповед. Обстоятелството, че в една от статиите, публикувани в електронното издание "Флагман", които са приложени по делото, се споменава за извършената и приключила дисциплинарна проверка срещу ищеца, не прави връзката между прогласената за нищожна заповед за налагане на дисциплинарното наказание и негативните изживявания на ищеца в резултат на оповестената за него информация, пряка и непосредствена, тъй като е опосредена именно от публикуваната статия. Не се споделят възраженията на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд, за липсата на връзка между нищожната заповед и негативните изживявания на ищеца, свързани с професионалната му реализация. И по този въпрос е правилен изводът за липсата на пряка и непосредствена връзка, тъй като е налице опосредяване от други заповеди. При тези данни по делото от събраните доказателства, касационната инстанция преценява като верен и правилен решаващия извод на първоинстанционния съд, че Н. не се е справил с доказателствената тежест да установи, че негативните му изживявания, които той твърди в исковата молба, в това число и притесненията му, свързани със страданията на неговите близки, са пряка и непосредствена последица от заповедта за наложеното дисциплинарно наказание. Обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на евровата равностойност на 130, 00 лв. или 66, 47 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия