Определение № 194 от 30.11.2015 г. на ВКС по д. № 5904/2015 г.

Производството е по чл. 307 ГПК и по чл. 309, ал.1 пр.2 във вр. с чл. 282, ал.2-6 ГПК. Производството е образувано по молба на В. М. К.-Н. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 5983 от 07.08.2015г. по гр.д. № 4773/2015г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 304 ГПК поради това, че молителката е необходим другар, който не е участвал в производството. С молбата за отмяна е заявено искане за спиране на изпълнението на решението. Ответникът по П. К. А. в писмения си отговор изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. При извършената проверка на допустимостта на молбата отмяна и на основателността заявеното искане за спиране на изпълнението, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: С решението, чиято отмяна се иска, съставът на Софийски градски съд е оставил без уважение жалбата на Д. Н. Н. срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 24.02.2015г. по изп.д. № 20148520400156 на ЧСИ К. П., рег.№ 852, с район на действие СГС. Установено е, че изпълнителното производство е образувано от взискател Д. А. срещу длъжника Д. Н. Н., съпруг на молителката В. Н.. Съдебният изпълнител е извършил публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, а именно Ѕ ид.ч. от апартамент в [населено място], на [улица], като е уведомил съпругата на длъжника за насрочената продан и правата й по чл. 505 ГПК. С постановление на ЧСИ от 24.02.2015г. имотът е възложен на П. К. А.. Решението на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска, е постановено по жалба на длъжника Д. Н. срещу постановлението за възлагане. При горните обстоятелства молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение до приключване на производството по подадената молба за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 309, ал.1, пр.2 във вр. с чл. 282, ал. 2, т.1 и 2 ГПК за спиране на изпълнението на решение е необходимо представяне на обезпечение в размер на присъдената сума, когато се касае до решения за парични вземания или в размер на обжалваемия интерес по искове за вещни права. В случая влязлото в сила решение е постановено в производство по чл. 437 ГПК по жалба срещу действия на съдебен изпълнител и не подлежи на принудително изпълнение. Затова липсва предмет на молбата за спиране на изпълнението. Следва да се приеме, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Подадена е на 17.08.2015г. рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК; по нея е внесена държавна такса. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд