Определение № 671 от 15.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2593/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. А. И., в качеството му на постоянен синдик на „Идимекс“ ЕООД /н./, против решение № 1152 от 18.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 1436/2022 г. на Софийски апелативен съд, постановено в производство по чл.463 ГПК, в частта му, с характер на определение, с която е върната, като просрочена, подадената от синдика жалба с вх.№ 12922/07.03.2022 г., допълнена с жалба вх.№ 17180/23.03.2022 г., срещу решение № 213 от 04.02.2022 г. по гр.д. № 348/2022 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят счита, че жалбата му е депозирана в срок, тъй като е бил уведомен за решението на 23.02.2022 г., намирайки че срокът за обжалване, течащ от следващия уведомяването ден, изтича на 03.03.2022 г.– неприсъствен ден. Излага твърдения, че жалбата е подадена в 19:00 часа в Ц. пощенска станция на 02.03.2022 г., но пощенското клеймо е с дата 04.03.2022 г. поради късния час на подаване. В ненужно, с оглед приложимия процесуален ред – чл. 274 ал. 2 ГПК – изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК, жалбоподателят сочи, че в много случаи, при подаване на пощенски пратки след 19.00 ч. в Ц. поща, се поставя печат с дата, следваща датата на подаване. Твърди, че поради срив в системата за проследяване пощенски пратки на „Български пощи„ЕАД е в невъзможност да представи доказателства за датата на реално постъпване на пратка № PS100004A29LS. Позовава се и на неспазване на чл. 236 ал. 1 т. 8 ГПК – непосочено в решението на СГС пред кой съд и в какъв срок е допустимо обжалването. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Съобщението за постановеното решение на СГС е връчено на синдика на 23.02.2022 г., поради което преклузивния срок за обжалване, съгласно чл. 60 ал. 4 ГПК, е изтекъл на 02.03.2022 г. и до края на този ден жалбата е следвало да бъде депозирана или изпратена до съда. Недоказани са твърденията, че върнатата частна жалба е изпратена по пощата на 02.03.2022 г.. Съгласно чл. 77 ал. 3 от Закона за пощенските услуги пощенският оператор, със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, какъвто е „Български пощи“ ЕАД съгласно Лицензия № 1-001-05/16.07.2020г., достъпна на https://www.bgpost.bg/bg/220, използва датни клейма, съдържащи информация относно датата. Датните клейма удостоверяват датата на изпращане на пощенската пратка, както и дата на постъпване в съответния пощенски клон, до който същата е изпратена. В тази връзка жалбоподателят не е представил никакви доказателства за твърдението си, че в много случаи / сиреч обичайно / при подаване на пощенски пратки след 19:00 часа се поставя печат с дата, следваща деня на подаването, нито за сочения срив в системата на „Български пощи„ ЕАД, макар да е неясно защо отразяването в същата би било със сочената действителна дата на подаване – 02.03.2022 г., вместо удостоверената с пощенското клеймо – 04.03.2022 г.. Нарушението на чл. 236 ал. 1 т. 8 ГПК не касае процесуално действие на Софийски апелативен съд, за да би могло да обоснове порок на атакуваното съдебно определение, а и не кореспондира с обстоятелствената част на настоящата частна жалба, в която страната сочи да я е адресирала спрямо надлежния съд и в преклузивния срок, но последният неправилно удостоверен. В конкретния случай, предвид необорената удостоверителна функция на пощенското клеймо, настоящият състав приема, че частна жалба с вх.№ 12922/07.03.2022 г. е подадена по пощата на 04.03.2022 г., един присъствен ден след изтичане на преклузивния срок за обжалване – 02.03.2022г., поради което законосъобразно са били налице предпоставките за нейното връщане, на основание чл. 278 ал. 4 ГПК вр. чл. 262 ал. 2 т. 1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение