Определение № 221 от 10.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4162/2019 г.

Постъпила е молба с вх.№ 6199 от 6.08.2020г., подадена от В. К. Д., чрез процесуалния представител адвокат Ю. с искане за постановяване спиране на производството по образуваното изпълнително дело № 6940/2019г. по описа на ЧСИ Б., рег.№ 838 до окончателното решаване на спора по делото. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото, намира същото за неоснователно поради следното: Производството по гр.д.№ 4162/2019г. на ІV г.о. на ВКС е образувано въз основа на подадена касационна жалба от В. К. Д., по която е допуснато касационно обжалване и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2020г. С настоящата молба, с вх.№ 6199 от 6.08.2020г., касаторът е направил искане за спиране на производството по изпълнително дело № 6940/2019г., образувано въз основа на издаденият от въззивния съд изпълнителен лист. Изложените доводи са, че до настоящият момент касаторът е заплатил сумата от 5 813лв. /с последно внесените на 4.08.2020г. 800лв./, за да предотврати пристъпване към принудително изпълнение чрез запор по банкова сметка. По начина, по който е направено искането, същото следва да се квалифицира като искане за налагане на обезпечителна мярка по чл.389 и сл. ГПК. Съгласно цитираната норма - искане за допускане на обезпечение на предявен иск може да се прави до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, т.е. подобно искане не може да бъде уважено от касационната инстанция. Това налага молбата да бъде оставена без уважение. Съгласно чл.282 ГПК, по искане на касатора е възможно съдът да постанови спиране на изпълнението на въззивното решение, но за това е необходимо внасянето на надлежно обезпечение, размерът на което е посочен в чл.282, ал.2 ГПК. Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав