Определение № 4943 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4253/2026 г.

Производството е по реда на чл.200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. Д. Б., чрез процесуален представител, против определение №2293 от 13.03.2026г. по адм. дело №463/2026г. на Административен съд - Бургас /АС-Бургас/, с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу отказ рег.№769р-1988 от 20.02.2025г. по описа на Сектор ПП при ОДМВР-Бургас, за възобновяване на административно производство по Заповед за задържане на лице №251зз-124/13.06.2025г., издаден от младши автоконтрольор О. М. А.. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и да се отмени обжалвания отказ за възобновяване на административно производство. Подробни съображения излага в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че съдебната химико-токсикологична експертиза не съставлява ново обстоятелство или ново доказателство по см. на чл.99, т.2 АПК, доколкото не е съществувала към момента на издаване на административния акт - заповедта за задържане на лице, и отрицателният резултат от нея е станал известен след издаване заповедта за задържане. Съдът е счел, че към момента на издаване на заповедта отчетеният резултат от техническото средство „Drug Test 5000“ е положителен и това е достатъчно основание за издаване заповедта за прилагане на ПАМ, а впоследствие изготвената експертиза, установила отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества е нов факт, който обаче има значение за решаване въпроса за отговорността и не е основание за възобновяване на административното производство, в хода на което е приложена ПАМ. В допълнение съдът е посочил, че разпоредбата по прилагане на ПАМ изисква наличието на определени данни, от които може да се направи предположение, че конкретно лице е съпричастно към извършване на конкретно престъпление, без да се поставя условие то да е безспорно установено към момента на прилагане на мярката, която се прилага с оглед изясняване фактите на извършеното престъпление, а не поради това, че същото е категорично доказано. Определението е правилно. В процесния казус Я. Б. е задържан за срок от 24 часа“ на осн. чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, предвид наличие на данни (получените резултати от проверка на място с техническо средство „Drug Test 5000“ на лицето - водач на автомобил, за наркотично вещество –амфетамин), че лицето управлява МПС след употреба на упойващи вещества. При наличието на данни спрямо дадено лице, че е вероятен извършител на престъпление, фактическият състав на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е изпълнен. Не е необходимо към дата на издаване на заповедта за задържане данните, възприети като основание за издаването й, да представляват доказателства, достатъчни по см. на чл.219, ал.1 НПК за установяване виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер. Налага се извод, че установените в по-късен момент обстоятелства – в случая чрез заключение на съответния вид експертиза, имат значение относно преценката на органа в образуваното досъдебно производство относно евентуално ангажиране наказателна отговорност на лицето, но същите не са нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на административния акт от вида на процесния, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, т.е. не е налице основание за възобновяване по чл.99 т.2 АПК, както правилно е приел първостепенния съд. Противното означава практическа неприложимост на правомощието на полицейските органи по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, предвид осъществяване целите на това правомощие - защита на обществения интерес и сигурност, чрез предотвратяване възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Не се кредитират доводите в частната жалба. Както се отбеляза по-горе единственият начин за потвърждаване или опровергаване на резултатите от приложен скринингов метод е чрез извършване на химико-токсикологична експертиза, но резултатите от нея не са основание по см. на чл.99, т.2 АПК. Предвид изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения съдебен акт - обжалваното определение е законосъобразно и трябва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,