Решение № 797 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Б. Д., чрез адвокат С. Танчовски, против решение № 8331/11.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7430/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което жалбата ѝ против Решение № Ж-670/27.07.2023 г. на КЕВР е оставена без разглеждане, а оспорването на Решение № Ж - 552/24.06.2024 г. на КЕВР е отхвърлено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата на Демидова, вместо да разпореди енергодружеството да използва електропреносната мрежа по цена, определена с методика на комисията. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решенията на КЕВР. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание М. Б. Д. се представлява от адвокат С. Танчовски, който поддържа касационната жалба и моли за отмяна на обжалваното съдебно решение. Направено е възражение за прекомерност на заплатения от страна на ответника „Електроразпределение Север“ АД адвокатски хонорар. Ответната страна - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – „Електроразпределение Север“ АД, чрез адвокат Николов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от М. Б. Д. против Решение № Ж-670/27.07.2023 г. и Решение № Ж -552/ 24.06.2024 г., и двете на КЕВР. С Решение № Ж-670/27.07.2023 г. на КЕВР е прекратено административното производство по жалба с вх. № Е-11ИН-00-370/10.05.2023 г., подадена от М. Б. Д. против „Елекроразпределение Север“, АД, а с Решение № Ж - 552/ 24.06.2024 г. КЕВР е прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11Х-00-106/23.04.2024 г., подадена от Демидова против „Електроразпределение Север“ АД. От фактическа страна по делото е установено, че М. Д. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - къща Ф-94 с [идентификатор], находящ се в комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, гр. Балчик, но реално извън границите на гр. Балчик. На 20.03.2023 г. тя подала Искане за проучване на условията и начина на присъединяване на горепосочения обект поради това, че Демидова желае обектът й да бъде присъединен като самостоятелен обект към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД и да се отдели от комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, гр. Балчик. Установено е, че къщата не е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, а към електропреносната мрежа на ECO ЕАД, като захранването на сградата, както и на други сгради около нея, които са част от комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, е осъществено от възлова станция „Лайтхаус”, която е част от мрежа средно напрежение на комплекса, заедно със съответните трафопостове и мрежа ниско напрежение, с един потребител (електромер), по силата на сключен с ECO ЕАД договор. Инсталациите средно и ниско напрежение не са собственост на „Електроразпределение Север“ АД. На 22.06.2023 г. „Електроразпределение Север“ АД предложило на Демидова становище за присъединяване на обект на клиент на електроразпределителната мрежа за сграда с [идентификатор] в комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, гр. Балчик, предвиждащо изграждане на нов трафопост, ситуиран в имота на клиента, изграждане на кабелна линия и кабелна канална система, монтаж на електромерно табло и на средство за търговско измерване. Посочено е, че клиентът се задължава след сключване на договора за присъединяване да изгради със собствени средства посочените в становището съоръжения за присъединяване, като също така е установено, че на територията на комплекса има изградена енергийната инфраструктура, ведно с всички съоръжения за доставка и потребление на ел.енергия. Във връзка с горното, „Елекроразпределение Север“ АД посочило, че ще направи опит за осъществяване на комуникация със собственика/собствениците на енергийната инфраструктура, разположена на територията на комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“ за предоставяне ползването им за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до клиенти на дружеството, след сключване на съответния за целта договор съгласно чл. 117, ал. 8 ЗЕ. М. Д. обжалвала пред КЕВР отговора на енергодружеството, като с Решение Ж-670/27.07.2023 г. комисията прекратила административното производство по жалба с вх. № Е-11ИН-00-370/10.05.2023 г., подадена против „Елекроразпределение Север“ АД. Решението не е оспорено от М. Д. в предвидения за това 14-дневен срок и същото е влязло в законна сила. На 23.04.2024 г. М. Д. отново подава жалба с вх. № Е-11Х-00-106/23.04.2024 г. по описа на КЕВР, против „Елекроразпределение Север“ АД, с която моли комисията да предприеме съответните мерки, за да улесни предоставяне на електроснабдяване в рамките на сроковете, посочени в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. След провеждането на съответното административно производство, представяне на становище от „Електроразпределение Север“ АД и изготвяне на доклад по преписката, на закрито заседание на 24.06.2024 г. КЕВР взела Решение № Ж-552/24.06.2024г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3, КЕВР прекратила административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11Х-00-106/23.04.2024 г., подадена от М. Б. Д. против „Електроразпределение Север“ АД. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени, така и гласни доказателства от двама свидетели. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че жалбата на М. Б. Д., подадена против Решение № Ж-670/27.07.2023 г. на КЕВР, е недопустима, защото е подадена след предвидения за оспорването ѝ 14-дневен срок, поради и което, като просрочена, административният съд я оставил без разглеждане и прекратил производството по делото. По отношение на другия акт - Решение № Ж -552/ 24.06.2024 г., административният съд приел, че решението е издадено в изискуемата форма и съдържание, с фактически и правни основания за издаването му, от компетентен орган, при спазване на материалния закон. Посочено е, че в случая до „Електроразпределение Север“ АД е подадено искане за проучване на условията и начина за присъединяване на обект, които са посочени в Закона за енергетиката и приложимата в случая Наредба № 6/24.02.2016 г. В процесния случай обаче комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, гр. Балчик, е присъединен към електропреносната мрежа като един обект въз основа на сключен договор за присъединяване съгласно чл. 117, ал. 5 ЗЕ, като в комплекса има изградена и работеща енергийна инфраструктура, включително и енергийни съоръжения. Установено е, че енергийните съоръжения не са собственост на „Електроразпределение Север“ АД и че по отношение на собствеността на енергийната инфраструктура в комплекса има висящо съдебно производство по предявен иск от временния синдик на „Лайтхаус Голф Ризорт“ АД. Въз основа на горното, административният съд приел, че „Електроразпределение Север“ АД е в обективна невъзможност да предприеме действия по реализиране на процедура по договаряне на чужди съоръжения на основание чл. 117 ал. 8 ЗЕ, докато съдебният спор относно собствеността на енергийната инфраструктура не бъде решен с влязло в сила съдебно решение по образуваното търговско дело. Посочено е, че за да открие партида на името на М. Б. Д., както и да подпише договор за доставяне на електрическа енергия, „Електроразпределение Север“ АД следва да има регламентиран и договорен достъп до енергийната инфраструктура, която не само, че не е негова собственост, а и има висящ съдебен спор за собственост по отношение на същата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, въз основа на което е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство, въз основа което е направил правилна преценка на относимите доказателства, и съответно е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. По делото безспорно е установено, че М. Д. е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект - къща Ф-94 с [идентификатор] в комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, като сградата не е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД, а към електропреносната мрежа на ECO ЕАД. Захранването на сградата е осъществено от възлова станция „Лайтхаус”, която е част от мрежа средно напрежение на комплекса, заедно със съответните трафопостове и мрежа ниско напрежение, но същите не са собственост на „Електроразпределение Север“ АД. Комплексът е присъединен към ECO ЕАД по реда на чл. 117, ап. 5 и ап. 6 от Закона за енергетиката, с един потребител (електромер) за целия комплекс, по силата на сключен договор. М. Д. е пожелала обектът й да бъде присъединен като самостоятелен такъв към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и да се отдели от комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, гр. Балчик, но действително при присъединяването на целия комплекс от инвеститорите не е било предвидено отделните обекти в комплекса да имат качеството на самостоятелни ползватели на електроразпределителната мрежа и да встъпват в договорни отношения с оператора на електроразпределителната мрежа, както и да бъдат индивидуални търговски участници. Именно поради това „Електроразпределение Север“ АД е предложило на Демидова становище за присъединяване на обект на клиент на електроразпределителната мрежа, в което се предвижда изграждане на нов трафопост, ситуиран в имота ѝ, изграждане на кабелна линия и кабелна канална система, монтаж на електромерно табло и на средство за търговско измерване, но всичко посочено следва да бъде изградено със собствени средства на Демидова. Още тогава дружеството е посочило, че на територията на комплекса има изградена енергийната инфраструктура, ведно с всички съоръжения за доставка и потребление на електрическа енергия, но тази инфраструктора не е собственост на „Елекроразпределение Север“ АД. Не се доказва по делото М. Б. Д. да е оспорила в срок Решение № Ж-670/27.07.2023 г. на КЕВР, поради и което правилно административният съд е оставил без разглеждане жалбата ѝ в тази ѝ част като недопустима – т.е. просрочена, защото обжалваното е сторено с процесната жалба, на много по-късен етап от предвидения в закона 14-дневен срок за оспорване на акта. Правилно административният съд е отхвърлил жалбата на Демидова против Решение № Ж -552/24.06.2024 г. на КЕВР. Както е посочено и в становището на „Електроразпределение Север“ АД, така и в оспорения административен акт, при извършените проверки за установяване на собственика на съоръженията в комплекса е установено, че по отношение на енергийната инфраструктура на територията на комплекса има висящо производство по предявен иск от временния синдик на „Лайт Хаус Голф Ризорт“ АД (обявено в неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2011 г.), който иск е за прогласяване на недействителност на сделка между „Лайт Хаус Голф Ризорт“ АД и „АЦК“ ООД и попълване на масата на несъстоятелността. Именно поради това „Електроразпределение Север“ АД е в обективна невъзможност да реализира процедура по договаряне на чужди съоръжения на основание чл. 117, ал. 8 ЗЕ, тъй като не е ясно на кого принадлежи правото на собственост върху енергийната инфраструктура, разположена на територията на комплекса. Въз основа на горното, неоснователно е твърдението в касационната жалба, че „Електроразпределение Север“ АД е можело да използва електропреносната мрежа по цена, определена с методика на комисията, защото тук не е проблем цената или въобще заплащането, а това, че не е ясна другата страна, на която следва да се заплати за използване на мрежата. Реално при така създадената ситуация „Електроразпределение Север“ АД е в обективна невъзможност да предприеме действия по реализиране на процедура по договаряне на чужди съоръжения на основание чл. 117, ал. 8 ЗЕ, докато съдебният спор относно собствеността на енергийната инфраструктура, разположена в комплекс „Лайтхаус Голф Ризорт“, гр. Балчик, не бъде решен с влязло в сила съдебно решение по търговско дело № 2708/2019 г. по описа на СГС, ТО –VI-1 състав. Затова неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател, че са изпълнени всички изисквания на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2016 г. за присъединяването на М. Б. Д. като клиент на електрическа енергия към разпределителните електрически мрежи. По тези съображения, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на Решение № Ж - 552/24.06.2024 г. на КЕВР. С оглед гореизложеното, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател М. Б. Д. за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Следват се такива на ответника по касация, КЕВР - юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. На другия ответник по касационната жалба – „Електроразпределение Север“ АД, също следва да се присъдят разноски. Същите са заявени в размер на 1200 лева, съгласно представени по делото копия на Договор за правна защита и съдействие № 25360/23.04.2025 г., Фактура № 26532/23.04.2025 г. и платежно нареждане за кредитен превод. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на М. Б. Д. е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което възражение следва да бъде уважено. С оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, както и разрешенията, направени в Решение от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съд (СЕС), настоящият състав намира, че в полза на „Електроразпределение Север“ АД следва да се присъдят разноски в размер на 300 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение