Определение № 10 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4095/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. С. К. срещу определение № 2431 от 30.10.20г. по в.гр.дело № 3040/20г.на Софийски апелативен съд, 8 –ми състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна срещу разпореждане № 22448 от 11.08.20г.по гр.дело № 16090/14г.на Софийски градски съд,Първо г.о., 20 състав. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество,е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел,че частната жалба на Д. К. е недопустима,тъй като обжалваното разпореждане от 11.08.20г.,с което Софийският градски съд е отговорил на негова поредна молба, че делото е прекратено и не могат да се извършват повече процесуални действия по него, не подлежи на обжалване. Законосъобразен е изводът на Софийския апелативен съд,че обжалваният пред него акт не попада в категорията определения,посочени в разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – не прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването му не е изрично предвидено в закона. При наличие на влязъл в сила съдебен акт за прекратяване на делото, инстанционният контрол е изчерпан и всички последващи молби не могат да бъдат разглеждани от съда, поради което правилно частната жалба на Д. К. е оставена без разглеждане.Затова обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.