Решение № 7492 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2012 г.

Решение № 7492 от 3.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11990/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" срещу решение № 1769 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 3511 по описа за 2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е изменен ревизионен акт № 131004821-1 от 27.07.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП, потвърден с решение № 1184/05.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в частта за дължимите суми за определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., като е намален дължимия данък от 49759.91 лв. на 2499.50 лв. и прилежащите лихви от 26473.95 лв. на 1309 лв.; в частта за дължимите суми за определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., като е намален дължимия данък от 4226.86 лв. на 2999.01 лв. и прилежащите лихви от 1657.12 лв. на 1152 лв.; в частта за дължимите суми за определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., като е намален дължимият данък от 4614.92 лв. на 2402.33 лв. и са определени прилежащите лихви на 1152 лв. В отхвърлената част за дължимите суми за определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ и чл. 48 ЗДДФЛ, решението е влязло в сила. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в частта му, в която е изменен процесният ревизионен акт по задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението по СТЕ, изготвена в хода на съдебното производство. Твърди се, че вещото лице Д. Маринова не е приложило правилно метода на сравнимите неконтролируеми цени, съгласно Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица. Изложени са доводи, че това е довело до неправилни изводи в изготвена ССчЕ и в краен резултат, до неоснователно намаляване на задълженията на ревизираното лице за процесните 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Иска се отмяна на решението. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Снежана Георгиева Соколова не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ при данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. При извършена ревизия на лицето Снежана Георгиева Соколова и съпругът й Атанас Соколов, е установена сделка по НА № 127, т. II, рег. № 4098 от 28.04.2006 г., извършена между свързани лица, за което е назначена оценъчна експертиза в ревизионното производство и данъчната основа за облагане с пряк данък е определена на база пазарната стойност на обектите към 2006 г., завършени в груб вид, по э ид. ч. за всеки от съпрузите. Ревизията на съпруга Атанас Соколов е приключила с издаването на ревизионен акт № 1310048171 от 27.07.2011 г., който е бил оспорен по съдебен ред, като по жалбата е образувано адм. дело № 3512/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, приключило с решение № 496/28.02.2013 г. Против решението е подадена касационна жалба, по която е образувано адм. дело № 5392/2013 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, което е насрочено за 12.11.2013 г. За да постанови обжалваното с настоящата касационна жалба съдебно решение, в частта, с която е изменен процесният ревизионен акт, решаващият съдебен състав е кредитирал СТЕ и ССчЕ, приети по делото. СТЕ е приета от съда като изготвена при спазване на изискванията на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. Видно от същата, експертът посочва, че е използвал методът на сравнимите неконтролирани цени, но поради липса на друга достоверна пазарна информация, са използвани бюлетини "Строителен обзор" за комплексни строителни цени, средни за кв. метър, бруто площ на сгради. Приложен е еталон 05-четириетажна монолитна сграда като най-близка по характеристика с предмета на оценките. Съдът е посочил, че експертът е направил оценка на обектите по НА № 127, т. II, рег. № 4098 от 28.04.2006 г., като пазарната стойност на э на обектите към 2006 г., завършени в груб вид е 70422 или кръгла сума - 70400 лв. С приетата ССчЕ, по отношение на разходите и приходите експертът е преизчислил данните по РА, съобразно съществуващите начални салда, средни статистически данни и себестойността на изградената сграда по СТЕ. Съдът е приел, че експертът е съставил паричния поток по години, съгласно ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ, съобразил и наличието на съпружеска имуществена общност и СТЕ, приета по делото и критериите, по които са работили ревизиращите органи. След подробно излагане на фактическата обстановка, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, приложимите правни разпоредби, съдът е извел извод, че оспореният административен акт е постановен от материалнокомпетентен административен орган и в изискваната от закона форма, спазена е целта, която преследва. Съдът е приел, че са оборени частично констатациите на оспорения ревизионен акт и следва да бъде изменен в частта относно установеното с РА за 2006, 2007 и 2008 г. Решението в обжалваната част е неправилно. Настоящият съдебен състав счита, че са основателни оплакванията на касатора. В първоинстанционното решение липсват мотиви защо съдът не възприема оценъчната експертиза, приета в ревизионното производство, а се кредитира приетата в съдебното производство експертиза, като обективно и компетентно изготвена. В изготвената от вещото лице Д. Маринова експертиза е посочено, че е използван методът на сравнимите неконтролирани цени, но от констативно-съобразителната част става ясно, че липсва достоверна пазарна информация и са използвани бюлетини "Строителен обзор" за комплексни строителни цени, средни за кв. метър, бруто площ на сгради. В този смисъл възприетото заключение на вещото лице Д. Маринова не съдържа обективни данни за определяне на пазарни цени на обекта на прехвърлителната сделка, който е осъществено строителство в незавършен вид. В експертизата, изготвена в ревизионното производство от вещото лице Иванка Генова, е използван методът на сравнимите неконтролирани цени, който има за цел установяване на пазарни цени по сделки между несвързани лица. Безспорно е, че и двете експертизи са ползвали неприложим за конкретния случай метод - методът на сравнимите неконтролирани цени, защото не са налице съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществени между свързано лице и независими лица или съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществени между независими лица, съобразно незавършения етап на строителство към момента на сделката. При това положение единствен приложим е методът на увеличената стойност, по който е следвало да се постави задача на вещото лице и да се изготви заключението. Данни за това следва да се извлекат от строителната документация на обекта, както и от документи, свързани с плащане на строителните услуги, които в задължение на оспорващата страна е да предостави. Като е приел експертиза, изготвена по неприложим за конкретния случай метод, и е обосновал решението си със същата, съдът е постановил решението си при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се изготви нова съдебно-техническа експертиза, в която да се приложи методът на увеличената стойност. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение