Определение № 76 от 31.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1508/2020 г.

С решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., а с решение от 03.04.2020 г. на Народното събрание, срокът на извънредното положение е удължен до 13.05.2020 г. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.3, т.1 /а не чл.3, т.2, както неправилно се поддържа от ответника/ от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по определени производства, съгласно приложение, в което производствата по реда на чл.47 от ЗМТА не са посочени. От друга страна §13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето предвижда, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от 14.05.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗМТА иск за отмяна може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, в който молителят е получил арбитражното решение, като в процесната хипотеза ищецът е узнал за арбитражното решение на 10.03.2020 г. и предвид визираните законови разпоредби, срокът за предявяване на иск по чл.47 от ЗМТА не е текъл за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. Исковата молба, по която е образувано настоящето производство, е депозирана на 04.08.2020 г., т.е. в рамките на предвидения в закона тримесечен срок, изтичащ в края на 17.08.2020 г., поради което възражението за недопустимост на предявените искове поради неспазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА, се явява неоснователно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение