Определение № 9822 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10173/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. против определение № 8392 от 25.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1644/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на община Варна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен гр. Варна, на основание чл. 159, т. 4 АПК, оставя без разглеждане жалбата на Б. Д. Б. против разрешение за строеж № 177/17.12.2024 г. на главния архитект на община Варна, издадено на „Майт“ ЕООД, Ж. И. Н., Д. Я. Н. и Р. А. Н. за строеж: „Жилищна сграда", находящ се в УПИ III - 1203,1206, кв. 21 по плана на 25 м.р. гр. Варна и прекратява производството по делото. С определението съдът оставя без разглеждане и направеното искане за спиране на строителните дейности по издаденото разрешение за строеж. За да постанови този резултат първоинстанционният съд констатира, че жалбоподателят има собственост в съседен имот на имота, за който е издадено оспореното разрешение за строеж и същият не се легитимира като собственик на имота, в който ще се строи, нито като носител на ограничени вещни права, нито като възложител или като лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, поради което прави извод, че Б. Б. няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.149 ал. 2 т. 1 от ЗУТ. Предвид липсата на правен интерес от оспорване на административния акт съдът намира и за недопустимо искането за спиране на изпълнението на административния акт. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването. По отношение на същия не е налице нито една от хипотезите на чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ, поради което същият не притежава правен интерес от оспорване на издаденото разрешение за строеж в имот, съседен на неговия. Следователно първоинстанционният съд правилно приема, че жалбоподателя няма правен интерес да оспори разрешението за строеж и подадената жалба е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК. Доводите в частната жалба, че Б. Б. е заинтересувано лице по смисъла на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни, тъй като нормата регламентира обжалваемостта на индивидуалните административни актове, постановени по реда на ЗУТ, а кръга на заинтересуваните лица да обжалват разрешенията за строеж се определя от нормата на чл. 149, ал. 2 вр. ал. 1 АПК. Останалите доводи в частната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към съществото на спора, а не към допустимостта на жалбата. След като не е налице допустима жалба, то законосъобразен е и изводът на съда за недопустимост на направеното искане за спиране на изпълнението. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,