Решение № 10868 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2011 г.

Решение № 10868 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13598/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Георги Пейчинов, в качеството му на процесуален представител Никола Ангелов Малаков, управител на "КАМ-М" ЕООД, срещу решение № 1438 от 17.08.2011 г. по адм. дело № 1871 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 161001647 от 21.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 608 от 12.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161001647 от 21.06.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 608 от 12.08.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС (отм.) и на ЗДДС, за ревизиран период 1.04.2006 г. - 30.06.2009 г., като с него са му определени задължения за ДДС в размер на 382 952.00 лв. и начислена лихви за забава в размер на 58 009.85 лв. В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводна експертиза, приложените правни разпоредби, възраженията на търговското дружество - жалбоподател. Обоснован е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. С ревизионния акт не е признато право на данъчен кредит в размер на 4 952.00 лв., по 6 броя фактури, с предмет "ремъци" и "стоманен кран", издадени от "Микол - 1" ЕООД за данъчни периоди м. 06 и м. 10.2006 г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В хода на административното производство е извършена проверка на прекия доставчик, за което е съставен ПИНП от 25.09.2009 г. и е установено, че същият е с прекратена регистрация от 29.02.2008 г. Изготвено е ИПДПОЗЛ, извършени са две посечения на декларирания адрес на този пряк търговец, не е намерено на същия упълномощено лице да го представлява, като е искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В хода на административното обжалване е установено също, че данъкът по процесните фактури не е платен по "ДДС-сметката" на дружеството - пряк доставчик. Административният орган се е позовал на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и е отказал претендираното право на данъчен кредит. При съдебното обжалване в тази част на спора не са ангажирани годни доказателства с оглед твърдяна реалност на тези доставки, като съдът е преценил тази фактическа обстановка и прилагането както на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), така и възможността за прилагане на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Правилно е приел, че актът е законосъобразен, като прекият доставчик не е представил искани доказателства във връзка с процесните доставки, с начисляването на данъка по тях, счетоводното им третиране, респ. осчетоводяването им. Правилно също е преценил, че не може да се приложи и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС. Правилно съдът не взел предвид представения ревизионен акт № 160800220/20.08.2008 г., съставен на този пряк доставчик, понеже ревизията по повод издаването му е по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Обжалваното решение е правилно постановено. С ревизионния акт не е признато право на данъчен кредит в общ размер на по фактури № 731 от 27.02.2009 г. и № 732 от 28.02.2009 г., издадени от "Пауър трейд" ЕООД, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС. На прекия доставчик са извършени две насрещни проверки, съставени са ПИНП от 28.08.2008 г. и от 12.10.2009 г. Установено е, че дружеството е с прекратена регистрация от 7.05.2009 г., по данни от данъчното досие двете процесни фактури са издадени на търговското дружество - жалбоподател. Изготвено е ИПДПОЗЛ от 18.08.2009 г. и от 16.09.2009 г., които са връчени лично на управителя Александър Апостолов Денев. Не са представени исканите обяснения и документи. Констатирано е, че на това дружество е издаден ревизионен акт от 8.05.2009 г. С оглед на подадени уведомления по чл. 62 от КТ се установява, че има назначени четири лица по трудово правоотношение на длъжност "продавач-консултант". По обяснения на управителя на ревизираното дружество се установява, че предметът на доставките "ЗКЕБУ комплект" - 60 000 броя, представлява стоки, произведени от "Нефтохим" и ЗПИ - гр. Грудово, като се съхраняват в помещения в гр. Ихтиман, собственост на ИА "Държавна собственост на МО", гр. София. От гр. Ихтиман до с. Желязно, където се намира склада на жалбоподателя, е осъществяван транспорт от "Джими Ойл" ЕООД. Извършена е насрещна проверка на това последно дружество, съставен е ПИНП от 26.08.2009 г. Представени са искани документи, като фактури за извършени транспортни услуги, договор за наем на товарен автомобил, пътни листове, дадено е обяснение от управителя, като във връзка с тях не е установено плащане. За установяване на местонахождението на стоката, предмет на доставките е извършено посещение в с. Желязно, като е констатирано, че там се съхраняват 22 000 бр. комплекти на "Фил Комерс 62" ЕООД. След това стоките по процесните фактури са търсени в склад в гр. Дългопол, собственост на Красен Георгиев Григоров. В него е извършена инвентаризация, като е съставен протокол от 19.11.2009 г. Установена е наличност на 165 000 бр. комплекти, както и протокол за отговорно пазене между това физическо лице, собственик и ревизираното дружество. В дадени обяснения от пълномощника на управителя на ревизираното дружество; от лицето, посочено като управител на дружеството пряк доставчик, от собственика на склада в гр. Дългопол пред прокурор по искане на ревизиращия екип, се установява, че управителите на двете дружества страни по двете доставки не се познават, че такива фактури не са издавани. Декларация, че не се познават, прави и лицето, което се представя за "движещ" работите на прекия доставчик. Представен е приемо-предавателен протокол между лицето, собственик на склада в гр. Дългопол и управителя на "Планет" ЕООД за съхраняване в него на собствени на това последно търговско дружество комплекти "ЗКЕБУ" общо 115 000 бр. Административният съд е обсъдил и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и конкретно посоченото от него осчетоводяване на двете фактури, че стоките, техен предмет, са счетоводно заприходени и счетоводно са налични към 31.12.2009 г. Плащането е извършено в брой. При излагане на изводите си съдът правилно се е позовал на събраните доказателства като е отчел, че правилното счетоводно третиране на процесните две доставки при жалбоподателят не се оспорва, в какъвто смисъл е заключението на експерта. Също така според съда не са ангажирани доказателства за прехвърляне на правото на собственост на стоките по процесните доставки по безспорен начин, че доставчикът е разполагал с необходимата стокова наличност, както и местонахождението на стоките към датата на ревизията, поради обстоятелството, че те са били налични към този период. Така съдът правилно е приел, че всъщност не се установява реалното местонахождение на стоките, след като те счетоводно съществуват, и след като се твърди, че се намират в склад в гр. Дългопол. Съмнение будят представените четири стокови разписки за предаване на общо количество 60 000 броя комплекти ЗКЕБУ между "Валенс 2005" ЕООД и дружеството - жалбоподател, както и представения приемо-предавателен протокол от 8.10.2009 г. между него и Красен Григоров, както и този протокол от 7.11.2009 г. между същото това физическо лице и управителя на "Планет" ЕООД относно 115 000 броя комплекти ЗКЕБУ. Едновременната съхраняване на двете посочени количества не се установява, след като количеството е 165 000.00 лв., според протокола за инвентаризация от 19.11.2009 г. Съдът се позовава и на разминаване в даденото обяснение от собственика на склада за приемане на стоките през август и съставения протокол от 8.10.2009 г. между него и жалбоподателя. Съдът се позовава и на цената на стоката, която по процесните фактури е 31.50 лв. за брой при цена 0.01 лв. по фактура № 9699/1.10.2007 г., издадена от ИА "Държавна собственост на МО" на "Валенс 2005" ЕООД. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Касационното възражение е насочено към допуснати нарушения по повод извършвани действия от административния орган по връчване на документи в хода на административното производство, на такива при съставяне на протоколи за насрещни проверки и относно неправилното ценене на ревизионния акт, съставен на прекия доставчик "Микол - 1" ЕООД. Това възражение, както и тези по повод неправилното прилагане на разпоредбите от предишния и сега действащия Закон за данъка върху добавената стойност са неоснователни. Доказателствената тежест при оспорване е в лицето на жалбоподателя и той е следвало да докаже реалността на доставките. Ангажираната съдебно-счетоводна експертиза не се явява достатъчно доказателство, като тя установява безспорни факти. По делото са били ангажирани гласни доказателства, като впоследствие жалбоподателят е оттеглил доказателственото си искане, по повод твърденията си за съхранение на процесните стоки в посочения склад. Правилно е приел съдът, че прехвърлянето на правото на собственост не се установява категорично, въпреки счетоводните данни за това, но само при жалбоподателя. В счетоводството на прекия доставчик не е осъществявана проверка, не е поставяна такава задача и на експерта. Не е представен ревизионен акт по отношение на него, въпреки, че има данни затова, като неговото ценене при доказана нереалност би обосновало същия резултат, както при другия доставчик. Дори да се приеме, че реално е осъществен транспорт, не се установява дали той е за същите стоки. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение