Определение № 1376 от 18.03.2026 г. на ВКС по д. № 867/2026 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на подадената от В. Н. и К. Б. молба на влязлото в сила решение №3620/16.10.25 г. по гр.д. №8440/25 г. на Варненски районен съд, постановено по реда на чл.50 и 51 СК, в частта относно имуществените отношения на страните и присъдената във връзка с тях държавна такса. Допустимостта на молбата е подробно обоснована от молителите по арг. от чл.303, ал.2 ГПК и с позоваване на ТР №60/87 г. ОСГК и р. по гр.д. №1180/19 г. на трето г.о. на ВКС. С молбата се сочат основания за отмяна на решението в оспорената част по чл.303, ал.1,т.5 ГПК. ВКС намира молбата за отмяна за недопустима по съображения, изложени в трайната практика на ВКС – определения по гр.д. №304/23 г. на трето г.о., по гр.д. №1419/20 г. на трето г.о. и по гр.д.№177/12 г. на четвърто г.о. В тях е посочено, че решението по чл.50 и 51 СК инкорпорира два акта - за прекратяване на брака по чл.50 и утвърждаване на споразумението по чл. 51 СК, и двата са охранителни, не се ползват със сила на пресъдено нещо и са неатакуеми с отмяната по чл. 303 ГПК. Целите и предпоставките на отмяната, разяснени с приемането на ТР № 7/2017 г. по т. д № 7/2014 г. ОСГТК като извънреден способ за защита при неправилни влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо, не са съвместими с особеностите на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Влязлото в сила решение на Варненски РС - в атакуваната му част, с която е утвърдено постигнатото по реда на чл. 51 от СК споразумение относно имуществените отношения на страните и поетите разноски, има договорен характер и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Ако е нищожно или унищожаемо в тази негова част, споразумението може да бъде атакувано единствено по общия исков ред; а ако е налице изменение на обстоятелствата, на осн. чл. 51, ал. 4 от СК, страните могат да искат изменението му от съда, постановил решението, с което е утвърдено споразумението. Недопустимо е обаче бракоразводното решение, не само в частта, с която е постановен разводът ( чл. 303, ал. 2 от ГПК ), а и в частта на утвърденото с него споразумение по чл. 51 от СК да бъде атакувано и отменяно по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решение по чл. 303, ал. 1 от ГПК. В този смисъл е и по-старата съдебна практика –цитираното и от молителите тълкувателно решение № 60/12.08.1987 г. по гр. дело № 31/1987 г. на ОСГК на ВС, решение № 663/31.10.1995 г. по гр. дело № 532/1995 г. на Петчленен състав на ВС и др.. В последното изрично е прието, че споразумението на съпрузите при развод по взаимно съгласие не подлежи на преглед по реда на надзора и на отмяна, включително и в частта относно имуществените отношения. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.