Определение № 60453 от 06.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2302/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. К. С. - чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 10234 от 09.08.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1107/2020 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение искането на Р. К. С. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по в. гр. д. № 1107/2020 г. въззивно решение № 10199 от 26.02.2021 г. в частта за разноските чрез допълнително присъждане на ДДС върху определеното на адв. К. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за производството пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за дължимостта на ДДС върху адвокатското възнаграждение, което се следва на регистрираните по ЗДДС адвокати за оказано безплатно процесуално представителство пред съда на основание чл.38 ЗА. По съображения в жалбата се иска определението да бъде отменено и да бъде уважено направеното пред въззивния съд искане за определяне размера на адвокатското възнаграждение с включване на ДДС. Ответникът по частната жалба ЗК „Лев Инс" АД със седалище в [населено място] - чрез адв. З. Т. от САК, е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК. В отговора е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 10199 от 26.02.2021 г. по в. гр. д. № 1107/2020 г. състав на Софийски апелативен съд, след частична отмяна на решение по гр. д. № 12311/2017 г. на Софийски градски съд, е осъдил ЗК „Лев Инс" АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Р. К. С. сумата от 5 000 лв. (разликата над 35 000 лв. до 40 000 лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.12.2016 г., ведно със законната лихва от 13.04.2017 г. до окончателното плащане, както и законна лихва от 13.04.2017 г. до 13.07.2017 г., вкл. върху присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. В зависимост от изхода на въззивното производство въззивният състав е осъдил застрахователното дружество - ответник да заплати на процесуалния представител на ищците адв. П. К. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за безплатна правна помощ, осъществена във въззивното производство в размер на 594,55 лв., като е оставил без уважение частната жалба на Р. С. срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.248 ГПК № 1334 от 21.01.2020 г. В срока по чл.248 ГПК адв. К. е сезирала Софийски апелативен съд с молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските и е поискала върху присъденото й от въззивната инстанция адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА да бъде начислен ДДС съобразно възприетото в практиката на ВКС разрешение в тази насока и представените преди приключване на съдебното дирене доказателства за регистрацията й по ЗДДС. С обжалваното определение от 09.08.2021 г. съставът на Софийски апелативен съд е оставил молбата без уважение, след като е приел, че върху адвокатското възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по чл.38 ЗА не следва да се начислява ДДС. Изводът за недължимост на поисканото ДДС е аргументиран със съображения, че е недопустимо ДДС да е неразделна част от възнаграждението на адвоката, след като самото възнаграждение подлежи на облагане с данък и се начислява от регистрираното лице по силата на чл.86 ЗДДС. Изложени са съображения, че макар в § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да е предвидено за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност да се начислява върху възнагражденията и да се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, няма законово основание с наредба да се възлага на съдилищата да начисляват ДДС върху възнаграждението. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в минимален размер, изчислен съобразно Наредба № 1/2004 г. върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл е и константата практика на ВКС, създадена по въпроса дължи ли се и при какви предпоставки ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА - напр. определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 490/19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 112/01.03.2019 г. по ч. т. д. № 141/2019 г. на ВКС, I т. о., определение № 60385/29.10.2021 г. по ч. т. д. № 1927/2020 г. на ВКС, II т. о. В производството пред Софийски апелативен съд ищцата Р. К. С. е представлявана при условията на чл.38 ЗА от адв. П. К., която още пред първата инстанция е представила доказателства, че е регистрирана по ЗЗДС. В зависимост от изхода на въззивното производство, приключило с частично уважаване на подадената от ищците въззивна жалба и присъждане на допълнително обезщетение по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, правилно въззивният съд е приел, че на адв. К. се следва адвокатско възнаграждение, изчислено върху защитения материален интерес съобразно минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Неправилен и в противоречие с практиката на ВКС обаче е изводът на въззивния съд, че върху възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 594,55 лв. не следва да се начислява ДДС. След като адв. К. е регистрирана по ДДС, върху определеното на същата възнаграждение от 594,55 лв. се дължи и 20 % ДДС или сумата 118,91 лв. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и въззивното решение да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК като ответникът ЗК „Лев Инс" АД бъде осъден да заплати на адв. П. К. сумата 118,91 лв. - ДДС върху присъденото с решението адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за въззивната инстанция. Адвокатското възнаграждение за производството пред първата инстанция не е предмет на частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК, поради което не подлежи на обсъждане в настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,