Определение № 4578 от 13.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 426/2025 г.

Производството е по чл.248 вр. чл.288 ГПК. С определение № 4150/ 18.09.2025 г. по делото настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 442 /25.10.2024 г. по в.гр.д. № 586/2024 г. на Русенския окръжен съд и е осъдил касационния жалбоподател Д. И. Й. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, Русе сумата 3 000 (три хиляда) лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция. С молба от същия ден с вх. № 16978/18.09.2025 г. Д. И. Й. иска от съда да измени определението в частта за разноските поради прекомерност предвид липсата на фактическа и правна сложност, за което се позовава на решение на СЕС по дело C-438/22. Позовава се на други две определения на ВКС по чл.248 ГПК по дела на други двама служители при ответника (гр.д. № 1785/24 г. – III г.о. и гр.д. № 3337/24 г. - III г.о.),, с които са намалени възнаграждения на ответника В и К ООД, Русе (от 4500 лева и 4 800 лева до 2 000 лева и 2 500 лева). С писмен отговор с вх. № 18189/07.10.2025 г. „Водоснабдяване и канализация“ ООД, Русе оспорва основателността на искането. Молбата е подадена в срока по чл.248 от страна по делото и искането е допустимо. По основателността на молбата по чл.248 ГПК: Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Д. К. за липсата на фактическа и правна сложност са неоснователни. Те не съответстват на изложението в подадената от нея касационна жалба, в която на 12 страници със ситен шрифт са изложени множество различни оплаквания за неправилност на въззивното решение: за грубо нарушение на принципи и правила на гражданското съдопроизводство, за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон (всички видове пороци на решението, които обуславят неговата неправилност). Във връзка с тези оплаквания в представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя 12 правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и/или имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съставът на ВКС е обсъдил въпросите във връзка с фактическите и правни изводи на въззивния съд и е изложил мотиви по всеки от тях. Твърденията на адв. Д. К. за липсата на фактическа и правна сложност на делото не съответстват и на предходни нейни действия и искания: Адв. Д. К. е поискала от първоинстанционния съд да и присъди възнаграждение в размер на 5 000 лева, което е уговорила и получила от Д. И. Й., за да го представлява в първата съдебна инстанция и първоинстанционният съд и е присъдил възнаграждение в този размер. За въззивното производство адв. Д. К. също е претендирала разноски в размер на 5 000 лева (л.46). Първоинстанционното решение е отменено и във въззивната инстанция са присъдени 8 500 лева разноски на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, Русе за двете съдебни инстанции. В първите две инстанции по делото страните по делото не са твърдели, че липсва фактическа и правна сложност на спора, не са правили възражения за прекомерност (по чл.78, ал.5 ГПК) на поисканите от насрещната страна адвокатски възнаграждения и не са правили искания за тяхното намаляване по реда на чл.248 ГПК. Или: адв. Д. К. счита, че опреденото й и присъдено възнаграждение в размер на 5 000 лева за първоинстанционното производство не е прекомерно, че толкова е следвало да и бъде присъдено и за въззивното производство, но определеното и присъдено възнаграждение на насрещната страна в производството по чл.288 ГПК на Върховния касационен съд в размер на 3 000 лева е прекомерно. Настоящият съдебен състав не споделя това становище. Към това следва да се добави и следното: Позоваването на две предходни определения на ВКС по чл.248 ГПК лева (по гр.д. № 1785/24 г. – III г.о. и по гр.д. № 3337/24 г. - III г.о.) също не подкрепят тезата на адв. Д. К.. Тя не е възприела приетото с мотивите на определенията на ВКС по чл.288 ГПК по тези две дела за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на други две въззивни решения, с които са отхвърлени предявени искове на други двама представлявани от нея ищци срещу същия ответник със същото правно основание и въпреки мотивите в тези две определения, е предявила касационна жалба от името на Д. И. Й., поддържайки сходни оплаквания и поставяйки сходни въпроси, очаквайки от ВКС други противоположни разрешения. Т.е. тя не споделя изводите на двата състава на ВКС по тези две производства и продължава да твърди обратното по настоящото дело, но се позовава на частта на тези две определения за разноските. Впрочем в двете посочени определения по чл.248 ГПК също са установени високият материален интерес на претенциите на ищците и множеството поставени от жалбоподателите (от адв. К.) правни въпроси, които пораждат най-малкото фактическо усложнение. На настоящия съдебен състав е служебно известно и определение по чл.248 ГПК по гр.д. № 1236/24 г. – IV г.о., постановено по сходен спор със същия ответник (В и К ООД, Русе), с което искането на Г. Т. В., представлявана от адв. Д. К., за намаляването на присъдените на ответника разноски в размер на 7 500 лева е оставено без уважение. Съставът на ВКС е приел следното: Размерът на цената на иска за главницата сам по себе си обосновава нужда от защита с висок интензитет, съответно заплащането на сравнително по-високо възнаграждение на адвокат, който да я осъществи в рамките на съдебно исково производство пред всяка от инстанциите, до които спорът е отнесен. Неоснователен е доводът на ищцата, че делото не се отличава с правна сложност. Показателно за правната сложност на делото е обстоятелството, че в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалният й представител е формулирал 16 въпроса, по които е считал, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, т.е. самият адвокат на ищцата е третирал производството като такова с висока правна сложност. Колкото делото е сложно за процесуалния представител на едната от страните, толкова е сложно и за представителя на другата страна. Показателно е и обстоятелството, че ищцата е платила на своя процесуален представител 22 712.74 лв. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и 9 000 лв. адвокатско възнаграждение за въззивното производство. В сравнение с тези суми адвокатско възнаграждение от 7 500 лв. за касационното производство, което окончателно слага край на правния спор, не може да се счита за прекомерно. Настоящият съдебен състав споделя тези мотиви и намира, че и по настоящото дело именно адвокатът на ищеца адв. Д. К. е третирала производството като такова с висока правна сложност. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира искането по чл.248 ГПК за неоснователно. Воден от изложеното съдът