Решение № 4953 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11510/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Ц. С. от гр. София срещу Решение № 26402 от 04.08.2025 г., постановено по адм. д. № 11303/ 2024 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ). Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че исковата му претенция е погасена по давност, като изтъква, че исковата молба е изпратена по имейл на 15.11.2024 г., петък, в 17.08 часа и на същата дата е получена в АССГ. Моли ВАС да отмени същото, като постанови друго, с което да уважи предявените срещу Министерство на отбраната искове. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, М. Ц. С., се явява лично, не се представлява. Поддържа касационната жалба. Представя Писмени бележки, в които развива своите доводи, които в голямата си част са такива по незаконосъобразността на отменения административен акт, от който черпи претенцията си за вреди. Претендира разноски за държавна такса. Ответникът, Министерство на отбраната, в Писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, Ц. Въргова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил изцяло като неоснователна и недоказана исковата молба на М. С. с вх. № 30893/ 18.11.2024 г. против Министерство на отбраната с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1500.00 лв. и неимуществени вреди в размер на 50000 лв. (претендирани са 5000.00 лв.) Съдът е приел за безспорно установено, че със Заповед № ЗС-350/ 14.12.2017 г. Министърът на Министерство на отбраната е постановил изземване от владението на М. Ц. С. на жилище, имот, конкретно индивидуализиран в оспорения акт. Посочил е, че с Решение № 3849/ 18.03.2019 г. по адм. дело № 965/ 2018 г. тази Заповед е отменена като незаконосъобразна от ВАС, като на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 410.00 лв. Съдебното решение е оставено в сила с Решение № 15564/ 15.11.2019 г. на петчленен състав на ВАС, по адм. дело № 6299/ 2019 г., като на ответника по касационната жалба са присъдени разноски в размер на 1000.00 лв. Съдът е приел, че заплатените разноски са за адвокатско възнаграждение и държавна такса пред първата инстанция и адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Стигнал е до извода, че отмяната на Заповедта е влязла в сила с постановяване на Решението на петчленен състав, а именно на 15.11.2029 г. За да отхвърли исковете, на първо място съдът е приел по отношение на същите, че е основателно възражението на ответника за изтекла погасителна петгодишна давност на основание чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като за дата на подаване на исковата молба е възприел тази, на която е регистрирана същата в деловодството на съда – 18.11.24 г., понеделник, работен ден. Счел е, че срокът е изтекъл на 16.11.2024 г., събота, неработен ден. От друга страна, по отношение предявения за имуществени вреди иск, съдът е изложил, че исковата молба е неоснователна, тъй като според чл. 8, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е изключено прилагането на този закон, когато в закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение. Указал е, че специалният начин на присъждане на разноски е разписан в чл. 143, ал. 1 от АПК и видно от двете решения на това основание на ищцата, в качеството ѝ на жалбоподател срещу административния акт и ответник по касационната жалба във връзка със същия акт, са присъдени разноски. По отношение претенцията за неимуществени вреди съдът е приел, че ако не е била погасена по давност, то тя би била частично основателна в размер, определен по справедливост, в съответствие с принципа на чл. 52 от ЗЗД. Не е извършил преценка какъв би трябвало да бъде относимият справедлив размер, нито доказателствата, от които го извлича. При горните съображения е отхвърлил исковете изцяло. Решението е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в следното: Исковата молба не е просрочена. Същата е подадена на 15.11.2024 г., видно от приложената по първоинстанционното дело разпечатка от регистратурата (л. 3 от първоинстанционното дело). Същевременно срокът за предявяване на исковете изтича на 16.11.2024 г., но тази дата се пада в събота, неработен ден, поради което съгласно чл. 60, ал. 5 и 6 от ГПК, съобразно които, когато срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, исковите претенции не са погасени по давност. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Правилен е обаче изводът на съда относно неоснователност на претенцията за имуществени вреди, изведен от разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Доколкото за претенцията за разноски съществува специална разпоредба на чл. 143 от АПК, то тази претенция правилно е отхвърлена на това основание и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Видно от съдържанието на исковата молба, претендират се имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса. С Решение № 3849/ 18.03.2019 г. по адм. дело № 965/ 2018 г. на Второ отделение на ВАС е отменена заповедта за изземване, от незаконосъобразността на която е претенцията за вреди, като е осъдено Министерство на отбраната да заплати на М. С. сума в размер на 410.00 лв. разноски за първата инстанция. С Решение № 15564/ 15.11.20119 г. по адм. дело № 6299/ 2019 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила първоинстанционното решение и е осъдено Министерство на отбраната да заплати на М. С. разноски в размер на 1000.00 лв. за касационната инстанция, като видно от мотивите на решението това са разноски за адвокатско възнаграждение. В този смисъл претенцията вече е реализирана по двете административни дела и правилно съдът я е отхвърлил като неоснователна. Вярно е, че са присъдени 1410.00 лв., а с исковата молба са претендирани 1500.00 лв., но липсва посочено различно основание за горницата над 1410.00 лв., липсват представени и други доказателства, с оглед на което решението в тази част е правилно. По отношение неимуществените вреди, с оглед обстоятелството, че не е налице произнасяне по същество на спора, въпреки мотива, че тази претенция е частично основателна, като съдът не е обсъдил представените от ищеца доказателства по делото - нито поотделно, нито в тяхната цялост, за да извърши преценка кои от тях обуславят конкретен размер на обезщетение по справедливост и да определи този размер, той е постановил едно немотивирано съдебно решение, в противоречие със закона, което следва да бъде отменено като неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото следва да бъде върнато на друг състав на АССГ за ново произнасяне съобразно указанията на ВАС по прилагането и тълкуването на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,