Определение № 241 от 08.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1932/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, във връзка с чл. 83, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба, вх.№2652/03.3.2015 г., от Р. И. С. от [населено място], област Софийска, против определение №454/16.02.2015 г. по гр.д.№4708/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 8 състав, с което е оставена без уважение искането на частната жалбоподателка в настоящото производство за предоставяне на безплатна правна помощ. За да постанови обжалваното определение апелативният съд е приел, че молителката има доходи и вещи, които й позволяват да ангажира адвокат, който да осъществи задължително по закон приподписване на подадената от С. частна касационна жалба и да изготви основанията за допустимост на касационното обжалване, поради което искането й следва да бъде оставено без уважение. Изводът е обоснован с данните от подадената от молителката декларация от 07.10.2014 г., на която се позовава, т.е. е актуална, а именно, че същата е на 34 години, получава заплата от 600 лева, притежава недвижимо имущество, без финансови ангажименти към други членове на семейството, а болничните листове са до месеца април 2014 г., които обстоятелства са пречка за уважаване на молбата. В подадената частната жалба се твърди, че обжалваното определени е неправилно като е налице позоваване на болничните листове. Сочи се, че от посоченото в декларацията имущество не може да бъде извършвана търговска дейност. Позовава се и на нов болничен лист от 26.01.2015 г.-, който се прилага към частната жалба. Моли се за отмяна на обжалваното определение и предоставяне на правна помощ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа частната жалба намира, че същата е неоснователна. За да бъде приложена разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, съдът следва да признае, че страната – физическо лице, няма достатъчно средства да заплати надлежната държавна такса, като представи доказателства за: 1.за доходите си и тези на семейството му; 2.имущественото си състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4.здравословното състояние; 5. трудовата си заетост; 6. възрастта, и 7. други констатирани обстоятелства. Като е съобразил, че освен заплатата, която е близо два пъти минималната работна заплата, определена за страната, молителката притежава и имущество/нежилищно/ което може да бъде осребрено или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, апелативният съд правилно е приел, че на разположение са достатъчно средства, с които да се заплати адвокатско възнаграждение, и поради което е налице пречка за предоставяне на правна помощ. Предвид изложените съображения на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,