Определение № 1942 от 16.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4545/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 18561/09.07.2024 г., подадена от адвокат К. П., назначена за особен представител на ответницата В. Г. Т., против определение № 1483 от 14.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1033/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на адвокат К. П. за увеличаване на определения депозит за особен представител за въззивната инстанция. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението и иска отмяната му. Насрещните страни И. Т. И. и А. Т. Р. и контролиращата страна Апелативна прокуратура - София не са подали отговор и не изразяват становище по жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: За да достигне до обжалвания резултат, Софийски апелативен съд е приел, че Наредба № 1 от 09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /сега с променено наименование Наредба № 1 от 09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ не следва да се прилага за определяне на минимални адвокатски хонорари съгласно решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 по дело C-438/22 по преюдициално запитване на СРС. Присъденият адвокатски хонорар от 200 лева за въззивната инстанция за процесуалните действия, предприети по делото от адвоката, е обоснован и няма причина да бъде увеличаван. Изложил е, че този размер е съобразен с факта, че страни по делото са лице, нуждаещо се от закрила и неговите деца, с факта, че пред първата инстанция вече е бил определен и изплатен хонорар от 1000 лева. От значение е също, че въззивната жалба, подадена от адвокат П., независимо, че е правно издържана и добре написана, е бланкетна, без връзка със състоянието на ответницата, като единствената й цел изглежда да е поддържане на висящност на производството. Известно е, че съществуват случаи, при които роднини на дадено лице се опитват да го поставят под запрещение, за да се облагодетелстват имуществено и то наистина се нуждае от адвокатска защита. Настоящият случай обаче не е такъв – по делото е безпротиворечиво установено от първата инстанция, че при ответницата е налице разпад на личността, дефицит на паметовите и интелектуалните функции, което нарушава базисните й психични годности, загубила е всички психосоциални функции, десоциализарана, с продължително разстройство на съзнанието и състоянието е необратимо. Пред въззивната инстанция адвокат П. не е поискала събиране на нови доказателства, но такива не се и налагат. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Изводите на Софийски апелативен съд са правилни и законосъобразни. При зачитане на задължителния характер на постановеното от СЕС решение С-438/2022 г., съгласно което определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда, настоящият състав преценява характера на спора и обема на осъществената защита, въз основа на което намира, че справедливото възнаграждение на особения представител действително не следва да бъде завишаван. Релевантно в случая е, че адвокат П. е подала бланкетна въззивна жалба, в която е изразила несъгласието си с постановеното първоинстанционно решение, не се е явила в откритото съдебно заседание на 06.06.2024 г., вместо това е депозирала молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие, която е също бланетна, като по този начин е останало неосъществено фактически процесуално представителство на адвоката по отношение на въззивницата. В качеството си на особен представител адвокат П. не е подавала пред въззивния съд писмени становища по съществото на спора, нито е поискала от съда да й се даде възможност за представяне на писмена защита. Ето защо, присъденото възнаграждение от 200 лева е съответно и напълно възмездява действително положения от адвоката труд по правна защита и съдействие на В. Г. Т.. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение