Решение № 8234 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Д. от гр. Генерал Тошево, подадена чрез пълномощника му адв. М. Галева, против Решение № 1321/11.07.2025 г., постановено по адм. дело № 47/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич, в частите, с които е отхвърлен предявеният срещу Националния осигурителен институт иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3638,15 лв., представляващи законна лихва за забавено плащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 10.06.2022 г. до 01.11.2024 г., както и в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 600 лв. до претендираните 3000 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваните части е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че административният съд неправилно е приел липса на пряка причинно-следствена връзка между отменените административни актове и претендираните имуществени вреди, като незаконосъобразно е счел, че правото на пенсия е било установено едва във второто съдебно производство. Касаторът твърди, че още в първото съдебно производство е било изяснено, че административният орган не е събрал всички относими доказателства и не е приложил правилно материалния закон при преценка на категорията труд, поради което постановените откази са причина за неполучаването в срок на пенсията и за настъпилите вреди. Поддържа също, че изводите на първоинстанционния съд са вътрешно противоречиви. По отношение на неимуществените вреди счита, че определеният размер от 600 лв. е явно несправедлив. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Национален осигурителен институт /НОИ/, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението в атакуваните части да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд – Добрич е осъдил Националния осигурителен институт да заплати на Г. С. Д. сумата 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни административни актове – разпореждане [номер]/17.05.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, потвърдено с Решение № 78/29.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, отменено с влязло в сила решение по адм. дело № 461/2022 г. на Административен съд – Добрич, и разпореждане [номер]/12.06.2023 г., потвърдено с Решение № 45/11.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, отменено с влязло в сила решение по адм. дело № 554/2023 г. на същия съд, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 600 лв. до 3000 лв. Отхвърлен е и искът за имуществени вреди в размер на 3638,15 лв., претендирани като законна лихва за забавено плащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 10.06.2022 г. до 01.11.2024 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено, че по заявление от 17.01.2022 г. на Д. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст са постановени два последователни отказа от органите на НОИ, всеки от които е бил потвърден по административен ред и впоследствие отменен по съдебен ред. След влизане в сила на второто съдебно решение преписката е върната за ново произнасяне и на ищеца е отпусната пенсия, като на 01.11.2024 г. е изплатена сумата от 20 739,73 лв. за периода от 21.11.2021 г. до месец ноември 2024 г. Съдът е приел, че отменените административни актове са първата предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но искът за имуществени вреди е неоснователен, тъй като липсва пряка причинно-следствена връзка между отменените актове и претендираната законна лихва. Изводът е мотивиран с това, че в хода на второто съдебно производство са били представени допълнителни пътни листи и други доказателства, изискани са били служебни справки от органите на МВР и е била назначена съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които едва тогава е било категорично установено, че трудът на ищеца през спорния период е от втора категория. Прието е, че до събирането на тези доказателства не са били налице всички необходими данни по смисъла на чл. 98, ал. 1 КСО за постановяване на разпореждане за отпускане на пенсия, поради което не може да се приеме, че от 10.06.2022 г. е налице забавено плащане, което да обуславя обезщетение в размер на законната лихва. По отношение на неимуществените вреди съдът е кредитирал частично свидетелските показания и е приел за доказани преживени от ищеца негативни емоции, поради което е определил по справедливост обезщетение в размер на 600 лв. В останалата част за сумата над 600 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева искът бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За основателността на иска е необходимо кумулативно да са налице отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, настъпила вреда и пряка причинно-следствена връзка между акта и вредата. При липсата на който и да е от тези елементи искът е неоснователен. В случая не се спори, че двете решения на директора на ТП на НОИ – Добрич, с които са потвърдени отказите за отпускане на пенсия, са отменени по съдебен ред като незаконосъобразни. Спорът пред касационната инстанция е ограничен до това налице ли е пряка причинно-следствена връзка между отменените актове и претендираните вреди. По иска за имуществени вреди: Настоящият състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно претендираната законна лихва върху забавено изплащане на пенсията. Отговорността по ЗОДОВ възниква само ако между отменения административен акт и претендираната вреда е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. Такава в случая не е установена. От доказателствата по делото е видно, че административното производство не е приключило с първата отмяна на отказа за отпускане на пенсия. Едва в хода на второто съдебно производство са представени нови съществени доказателства – множество пътни листи, служебни справки от органите на МВР и съдебно-икономическа експертиза, въз основа на които е установено наличието на необходимия осигурителен стаж от втора категория труд. Именно след събирането и обсъждането на тези доказателства административният орган е разполагал с необходимите фактически основания да отпусне пенсията. Съгласно чл. 98, ал. 1 КСО срокът за произнасяне започва да тече от подаването на заявлението или от получаването на всички необходими документи и данни. В случая тези предпоставки не са били налице към момента на първоначалното заявление, поради което не може да се приеме, че административният орган е изпаднал в забава още към датата, посочена от ищеца. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва пряка причинна връзка между отменените административни актове и претендираната имуществена вреда под формата на законна лихва върху пенсионните плащания. Следователно касационната жалба в тази част е неоснователна. По иска за неимуществени вреди: Настоящият решаващ състав намира, че в тази част касационната жалба е частично основателна. Безспорно по делото е установено, че вследствие на двата последователни незаконосъобразни отказа за отпускане на пенсия ищецът в продължение на близо три години е бил поставен в състояние на несигурност относно реализирането на свое основно социално право. Събраните свидетелски показания установяват, че през този период той е станал раздразнителен, напрегнат и сприхав, влошили са се отношенията му със съпругата и близките му, а непрекъснатото участие в административни и съдебни производства е създало трайно чувство на тревожност и безпокойство. Действително не са представени медицински доказателства за психично заболяване или друго трайно увреждане на здравето. Това обаче не изключва настъпването на подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди, когато същите са установени с допустимите по процесуалния закон доказателствени средства. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал свидетелските показания относно настъпилите негативни психически преживявания, но неправилно е определил техния паричен еквивалент. При определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът следва да отчете както характера и интензитета на страданията, така и тяхната продължителност. В случая ищецът в продължение на почти три години е бил лишен от сигурността относно упражняването на правото си на пенсия, принуден е бил два пъти да води съдебни производства срещу незаконосъобразни откази на администрацията и да полага значителни усилия за събиране на доказателства, необходими за признаване на правото му. Продължителността на този период, повторното постановяване на незаконосъобразен отказ след първата съдебна отмяна и отражението върху личния и семейния живот на ищеца обосновават значително по-високо обезщетение от присъдените 600 лева. С оглед принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, характера на увреждането, неговия интензитет и съобразно трайно формираната съдебна практика по сходни случаи, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 2000 лева, които следва да бъдат изчислени в евровата им равностойност. Следователно решението следва да бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 600 лв. до 2000 лв., като искът бъде уважен в тази част. Върху тази сума следва да се присъди законна лихва за периода, който е определен от първоинстанционния съд. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото и увеличения размер на присъденото обезщетение, в полза на Г. С. Д. следва да бъдат присъдени сторените разноски, но само тези за държавната такса съобразно уважената част, доколкото няма приложени доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно размера на обезщетението за неимуществени вреди над сумата от 600.00лв до размера от 2000.00лв., като вместо него бъде постановено присъждане на обезщетение допълнително в размер на 1400.00 лв /в общ размер 2000 лева/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,