Определение № 50004 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1937/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. С. Г., представлявана от адв. Б. З., срещу определение № 246 от 10.06.2022г. по в.гр.д. № 54/2022г. на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение подадената от нея молба за изменение на постановеното по делото решение № 69 от 27.04.2022г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че с въззивното решение е потвърдено изцяло първоинстанционното решение, с което е уважен частично предявеният от нея иск, като са оставени без уважение подадените от двете страни въззивни жалби. Поради това намира, че разноски на страните не следва да бъдат присъждани, като сочи, че ответното дружество не е извършило разноски по защита срещу подадената от нея жалба, с оглед на което такива не следва да му се присъждат. Излага и съображения за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като поддържа, че при обжалваем интерес във въззивното производство в размер на 80 000 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 3516 лева с ДДС, с оглед на което за защита срещу подадената от нея въззивна жалба минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2637 лева. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не представя отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че при подадени от насрещните страни въззивни жалби и потвърждаване на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, всяка от страните е упражнила успешна защита по жалбата на насрещната страна, която следва да понесе отговорността за разноски. Поради това е намерил за неоснователен довода на ищцата за недължимост на разноски на дружеството – застраховател, като е изтъкнал, че в представения по делото договор за правна защита и съдействие № 1493 от 01.03.2022г. изрично е посочено, че същият се отнася за процесуално представително по защита срещу жалбата на ищцата. Приел е, че при обжалваем интерес от 60 000 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2796 лева с ДДС, поради което и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 2880 лева не е прекомерно и не следва да бъде намалявано. Настоящият състав намира, че обжалваното определение правилно. Въззивното производство е образувано по подадена от ищцата Р. С. Г. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за разликата над 120 000 лева до 180 000 лева, и подадена от ответника ЗД „Бул Инс“ АД насрещна въззивна жалба срещу същото решение в частта, в която е уважен предявеният иск за разликата над 100 000 лева до 120 000 лева. С постановеното въззивно решение е потвърдено изцяло първоинстанционното решение. При този изход на делото във въззивната инстанция ответникът ЗД „Бул Инс“ АД има право на разноски за защита срещу подадената от ищцата въззивна жалба. По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от ответното дружество и молба, с която изразено становище по подадената от ищцата въззивна жалба, като са приложени два договора за правна помощ и съдействие, в единия от които е възложено процесуално представителство във връзка с обжалването от ищеца при договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2880 лева, а в другия – процесуално представителство за обжалване от дружеството при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лева. Поради това, противно на твърдението на частния жалбоподател, заплатеното от ответника възнаграждение в размер на 2880 лева е договорено за осъществяване на защита срещу подадената от нея въззивна жалба. Неоснователно е и направеното от частния жалбоподател възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е въведено изключение от общото правило на чл.78, ал.1 ГПК, че страните имат право на възстановяване на направените разноски съобразно изхода на делото, когато заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая, при съобразяване на предмета на обжалване с подадената от ищцата въззивна жалба, за защита срещу която е договорено адвокатското възнаграждение, настоящият състав намира, че размерът на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не се явява в несъответствие с фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение