Определение № 769 от 28.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 298/2024 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адвокат Р. Д. частна жалба на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място], срещу определение № 722 от 17.11.2023г. по възз.т.д. № 997/2022г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за допълване на решение № 318/19.05.2023г. по възз.т.д. № 997/2022г. на САС чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за размера над 576.81лв. до 1079.96лв. Процесуалната незаконосъобразност на определението в обжалваната част е обосновано от частния жалбоподател с оплаквания, че при постановяването му не е съобразено договореното от него диференцирано адвокатско възнаграждение за отговор на въззивната жалба на насрещната страна (1000.80лв. с вкл. ДДС) и за подаване на насрещната въззивна жалба (579.60лв. с вкл. ДДС), а вместо това въззивният съд е приел, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в общ размер от 1580.46лв. Частният жалбоподател поддържа, че размерите на договорените две отделни адвокатски възнаграждения са съобразени с минималните размери по НМРАВ на база защитавания материален интерес. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част и за присъждане допълнително на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.36лв. за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна, съразмерно на отхвърлената й част. С допълнителна молба, вх.№ 1123 от 16.01.2024г. частният жалбоподател претендира за присъждане на разноски в настоящото производство. Не е постъпил в срок отговор от ответника по частната жалба - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място]. Съставът на I т. о., след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството, в което е постановено обжалваното определение, възз.т.д. № 997/2022г. на САС, е образувано по въззивна жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място], срещу решение № 260379/03.06.2022г. по т.д.№ 2137/2020г. на СГС в частта, с която е осъдено да заплати сумата 10 118.20лв., представляваща законната лихва върху присъдената от първоинстанционния съд главница от 33 354.03лв. за периода 10.11.2017г.-05.11.2020г., както и по насрещна въззивна жалба на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място], в частта, с която е отхвърлена предявената от него регресна претенция за размера от 2768.13лв. С решение № 318/19.05.2023г. по възз.т.д. № 997/2022г. на САС решение № 318/19.05.2023г. е постановен следният резултат:По въззивната жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място], първоинстанционното решение е отменено в частта, с която това дружество е осъдено да заплати сумата 10 118.20лв., представляваща законната лихва върху присъдената от първоинстанционния съд главница от 33 354.03лв. за периода 10.11.2017г.-05.11.2020г., и вместо него е постановено друго, с което ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място], лихва за забава върху сумата 36 122.14лв., начислявана от 10.11.2017г. до 05.11.2020г., съобразно правилата на чл.27 от Конвенцията CMR.; По насрещната въззивна жалба на „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място], първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен искът, с правно основание чл.411, във вр. с чл.412 КЗ и чл.409 КЗ, за размера над 33 354.03лв. до 36 122.14лв. или за размера от 2 768.13лв. и е постановено друго, с което ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място], е осъдено да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място], сумата 2 768.13лв., представляваща неплатената част от регресната претенция, ведно със законната лихва по чл.27 от Конвенцията CMR от 10.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата. С постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 722 от 17.11.2023г. по възз.т.д. № 997/2022г. на Софийския апелативен съд в необжалваната му част е оставена без уважение молбата на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място], за допълване в частта за разноските на въззивното решение чрез допълнително присъждане на разноски пред въззивната инстанция в размер на 502.36лв.За да постанови този резултат, въззивният състав е приел, че подадената от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място] въззивна жалба е основателна, но разноски по нея на молителя не се дължат, предвид акцесорността на претенцията за лихва и предявяването й в същото производство, заедно с претенцията за главното задължение. С определение № 722 от 17.11.2023г. по възз.т.д. № 997/2022г. на Софийския апелативен съд молбата по чл.248 ГПК на „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място], е уважена частично.С определението в сега обжалваната част молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за размера над 576.81лв. до 1580.46лв.Видно от мотивите на определението, въззивният съд е приел, че „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място], е извършило разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 1580.46лв., които са изцяло отнесени по изцяло уважената насрещна въззивна жалба. По релевираното от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, [населено място] възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение„ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място] и след преценка на правната и фактическата сложност на делото и материалния интерес, въззивният съд е редуцирал разноските за адвокатско възнаграждение на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД от 1580.46лв.на 576.81лв. Със сега подадената частна жалба се поддържа, че част от направените разноски за адвокатско възнаграждение (1000.80лв. с вкл. ДДС) са за защита срещу въззивната жалба на насрещната страна и се претендира допълнително присъждане на част от тях (500.36лв.), съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба на насрещната страна. Въпросът дали се дължат на молителя разноски за адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на насрещната страна не е обсъждан в обжалваното определение. Предвид изхода във въззивното производство по въззивната жалба на насрещната страна, която е уважена, настоящият състав намира, че на молителя не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за защита по нея. Поради изложеното, определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, разноски в настоящото производство не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: