Определение № 2025 от 06.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 971/2026 г.
ВКСI търговско отделение06.07.2026 г.докладчик Елена Арнаучкова
Диспозитив
Отменя определение № 54/10.02.2026г. по възз.т.д.№ 361/2024г. на Апелативен съд - Пловдив и вместо него постановява: Отхвърля молбата на Национална агенция по приходите, вх.№ 10 086/28.11.2025г., за допълване в частта за разноските на решение № 350/27.11.2025г. по възз.т.д.№ 361/2024г. на Апелативен съд - Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Геоплан“ ЕООД, чрез адв.Я. Н. от САК, срещу постановеното по чл.248 ГПК определение № 54/10.02.2026г. по възз.т.д.№ 361/2024г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е допълнено в частта за разноските постановеното по делото въззивно решение № 350/27.11.2025г. чрез присъждане в тежест на „Лидер агро трейд“ ЕООД и „Геоплан“ ЕООД на направените от Национална агенция по приходите разноски пред въззивната инстанция за възнаграждение за вещо лице в размер на 127.82 евро. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като единствено направените от Национална агенция по приходите разноски за експертиза пред първата инстанция в размер на 250лв. са присъдени с първоинстанционното решение № 39/14.12.2021г. по т.д.№ 103/2021г. на Окръжен съд - Пазарджик. Искането е за отмяна на обжалваното определение. Не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна Национална агенция по приходите. Съставът на I ТО, в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното определение, след като прецени доводите и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл.274, ал.2 ГПК, от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Настъпило е вътрешно-процесуалното условие за разглеждането й, предвид недопускане на въззивното решение до касационно обжалване с определение по т.д.№ 972 по описа за 2026г. на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Видно от данните по делото, с първоинстанционното решение № 39/14.121.2021г. по т.д.№ 103/2021г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е уважен главният иск по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, „Лидер агро трейд“ ЕООД и „Геоплан“ ЕООД са осъдени да заплатят на НАП направените по делото разноски, в т.ч. 250лв. депозит за вещо лице. С първото въззивно решение № 301/16.06.2022г. по възз.т.д.№ 182/ 2022г. на Апелативен съд - Пловдив е отменено първоинстанционното и е постановено друго за отхвърляне на иска по чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и за уважаване на евентуалният иск по чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, а в мотивите е прието, че като последица от уважаване на евентуалния иск следва да останат вече присъдените разноски с първоинстанционното решение. При първото и второто въззивно разглеждане на делото Национална агенция за приходите не е извършила разноски за експертизи, като при повторното въззивно разглеждане тези разноски са възложени и извършени от „Геоплан“ ЕООД. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и постановено друго, с което молбата на НАП по чл.248 ГПК бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съставът на I ТО: