Определение № 11831 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. П. С. срещу определение № 563 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 139/2025 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по искова молба на С. П. С. срещу Административен съд Бургас, с която се претендира обезвреда със сума в размер на 10000 лева поради отказ да се предостави исканата и необходима информация за максимална защита на правата и интересите на ищеца по разгледано от съда ответник дело. С разпореждане от 19.03.2023 г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания ищецът да посочи какъв е характерът на вредите, за които се претендира обезщетение и в какво се изразяват същите, периодът за който се претендират, основават ли се на норми на европейското право, с оглед съдържанието на исковата молба. С уточнителна молба, постъпила в съда на 26.03.2025 г. ищецът е посочил, че вредите са неимуществени и се изразяват в притеснения от изхода на дела и чувство за зависимост, малозначителност, обреченост и обида от незачитане на правото му да защити правата и интересите си, като му е ограничен достъп до правосъдие. Посочил е също, че тъй като делото е част от серия дела не може да уточни периода за който претендира вреди. Това би могъл да го стори ако му се предостави копие от исковата молба. С обжалваното определение на основание чл. 153, ал. 3 АПК съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че с подадената от ищеца уточнителна молба констатираните недостатъци на исковата молба не са отстранени. Определението е валидно, допустимо и правилно. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. Съответно съдът дължи произнасяне и се произнася само по предмета на делото, с който надлежно е сезиран. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължима защита и съдействие се определят от страните. В случая производството пред първоинстанционният съд е образувано по нередовна искова молба, която не съдържа изискуеми се задължителни елементи, позволяващи на съда да се произнесе по заявената като сума претенция. Въпреки дадените указания ищецът не е формулирал ясно исковата си молба, която не съответства на изискванията на чл. 127 ГПК, приложими на основание чл. 204, ал. 5 АПК. Поради това изводът на първоинстанционния съд, че предявената искова молба е нередовна, както и че нередовностите й не са отстранени в указания срок са обосновани, а това е основание за връщането и, съответно за прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство. Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на определението поради непредоставяне на правна помощ и невъзможност указанията да бъдат отстранени поради непредоставяне от съда на копия от документи по делото. Въпросът с предоставянето на правна помощ е разрешен с влязло в сила определение и не е предмет на обжалваното определение. Обстоятелството, че ищецът е предявил много дела със сходен предмет не обосновава невъзможност от защита по конкретното, образувано по предявена от него искова молба. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение