Определение № 293 от 17.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена от „Галакси 2003“ АД молба за отмяна на влязло в сила решение № 250 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 563/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и е уважен предявеният от „Мегатранс-1“ ЕООД срещу Т. Г. С. и И. П. Н. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между тях предварителен договор от 05.08.2002 г. за продажба на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], с площ 7 230 кв. м., представляващ пл. № 1 в кв. 58 по плана на [населено място], кв. Горна баня, местност „Карпузица“. Молителят твърди, че е налице основанието по 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, доколкото поддържа, че има качеството на необходим другар, който не е бил конституиран по горепосоченото дело, като не посочва конкретни аргументи, обосноваващи това му качество. Позовава се и на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Обосновава ги с изложени твърдения за наличие на идентичност на страните по процесното влязло в сила решение и представеното с молбата за отмяна влязло в сила решение от 06. 07. 2006 г. по гр. д. № 463/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „Мегатранс-1“ ЕООД срещу Т. Г. С., И. П. Н. и „Галакси 2003“ АД иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на извършената от Т. Г. С. и И. П. Н. непарична вноска в капитала на „Галакси 2003“ АД, съставляваща недвижимия имот – предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, решението по който е предмет на молбата за отмяна. Осъществена е процедурата за връчване на преписи, като в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответникът по молбата за отмяна - ,,Мегатранс 1“ ЕООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за недопустимост на същата. Излага твърдения, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл, с оглед извършеното на 09.10.2017 г. вписване на постановеното решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Посочва, че извод, че молителят е бил информиран за постановеното решение може да се извлече и от неизпълнението на задължението за плащане на местния данък за процесния недвижим имот в продължение на години, както и от извършваните подобрения върху процесния имот, които били известни на молителя. Твърди, че молбата е недопустима и на основание липса на процесуална легитимация по чл. 304 ГПК, тъй като молителят няма качеството „необходим другар“ в производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Заявява също, че не са изложени ясни и конкретни основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна - Т. Г. С. и И. П. Н. не подават отговор. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт, в срока по чл. 305 ГПК, но от трето по отношение на исковия процес по чл. 19, ал. 3 ЗЗД лице, без правен интерес да иска отмяна, вкл. в хипотезата на чл. 304 ГПК. Изложените от ответника възражения, че молбата за отмяна е просрочена, са неоснователни. Тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тече от деня на узнаване на решението. Ако страната не е взела участие в производството, моментът на узнаването би следвало да се установи по начин, който недвусмислено сочи, че е настъпил този факт. Неизпълнението на задължението за плащане на местния данък за недвижим имот и такса смет, както и твърденията на ответника за извършване на подобрения в имота са косвени доказателства, които не установяват по недвусмислен начин това обстоятелство. Неоснователно е и позоваването на вписването на процесното решение. Това вписване, съгласно чл. 114, б. "а", ал. 2, изр. 2 от ЗС, има само презумптивно оповестително действие спрямо всички трети лица, което не може да се приравни на изискваното от чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК узнаване на решението конкретно от третото за делото лице, което е процесуално легитимирано да иска неговата отмяна на основание чл. 304 от ГПК /така определение № 17 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 7651/2013 г. на ВКС, IV г. о./. За да приеме подадената молба за отмяна с правно основание чл. 304 ГПК за недопустима, настоящият състав намира, че същата не съдържа обстоятелства, относими към основанието за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл. 304 ГПК, а именно обуславящи качеството "необходим другар" на молителя по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съгласно т. 10 ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, за да е редовна и процесуално допустима, в молбата за отмяна по чл. 304 ГПК следва да са изложени твърдения за факти, които според молителите обуславят качеството им на "необходими другари" и произтичащата от това качество обвързаност от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна е поискана. Когато ВКС в производството по чл. 307 ГПК констатира, че молбата за отмяна по чл. 304 ГПК се основава на твърдения за обстоятелства, които не обуславят качеството "необходим другар" на молителите, същата се оставя без разглеждане като процесуално недопустима. Настоящата молба за отмяна не съдържа подобни обстоятелства и твърдения. Отмяна по чл. 304 ГПК могат да искат само онези трети лица, които имат качеството "необходими другари", т. е. разполагали са с право на иск, но не са участвали като главна страна в исковия процес, но въпреки това са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Легитимирани да искат отмяна са само тези трети лица, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна в процеса. Отмяната по чл. 304 ГПК е средство за защита на молителя на правото му на иск като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, а целта е да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо, като възобнови висящността на процеса с негово участие. Процесуално легитимирани да предявят иск за обявяване на предварителния договор за окончателен са само страните по договора - обещател и приемател. Останалите трети лица нямат право на иск и/или качеството на главни страни, нито са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по силата на правилото на чл. 298, ал. 1 ГПК. В настоящия случай се установява, че молителят не е конституиран в производството по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, тъй като не е бил страна по процесния предварителен договор. Той поради това не е имал качеството на главна страна в исковия процес, а и не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК, тъй като не е правоприемник на главна страна по силата на правоприемство, настъпило по време на висящия исков процес или след формиране на силата на пресъдено нещо на решението. Ето защо в молбата за отмяна не се съдържат твърдения, обосноваващи качеството на молителя на необходим другар на някоя от страните в производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С оглед изложеното, за него не е налице процесуална легитимация да иска отмяна на постановеното решение на основание чл. 304 ГПК. Предвид липсата на качеството на страна в производството по процесното решение по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД молителят не е легитимиран да се позовава и на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, които са предоставени като процесуални способи на защита срещу неправилни влезли в сила съдебни решения по отношение на правни субекти, участвали в исковия процес. Лице, което не е имало процесуалното качество на страна по делото, не е активно легитимирано да иска отмяна на постановеното по него решение на основанията по чл. 303 ГПК, вкл. в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в която отсъства изискването за субективен идентитет на делата по двете влезли в сила решения. На основание изложеното, молбата за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение