Определение № 13257 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., находящ се в Затвора [населено място], против определение 35317/28.10.2025г. постановено по адм. дело № 10630/2024г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата му молба, подадена против Административен съд София-област за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000000 евро, причинени му от правораздавателната дейност на този съд и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна – Административен съд – София-област чрез процесуален представител оспорва частната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по повод подадена от Г. В. К. искова молба, насочена против АССО с твърдения за нанесени на ищеца неимуществени вреди и вредни последици, вследствие правораздавателната дейност на съда, изразяваща се в злоупотреба с право, ограничаване на достъп до правосъдие, лъжа и манипулиране на закон, нарушени основни човешки права и право на ЕС. Посочил е, че вредите са в резултат от действията на състав на АССО, който му е предоставил фиктивна правна помощ по адм. дело 924/24 на този съд, тъй като назначеният адвокат не се свързал с жалбоподателя и не изпълнил указанията на съда по делото, което довело до неговото прекратяване.

С оспореното в настоящото производство определение АССГ е върнал исковата молба и прекратил производството по делото, като е счел, след дадени указания, че исковата молба е нередовна.

Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му.

Г. В. К. е предявил против Административния съд София-град искова молба за осъждането му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000, 00 евро за периода от 30.05.2024 г. до 12.07.2024 г. С исковата молба е поискал да му бъде предоставена правна помощ, както и да му бъде назначен преводач от български на руски език, както и да бъде освободен от държавна такса. По тази искова молба е образувано адм. дело № 924/2024 г. по описа на Административния съд София-област, по което е постановено определението, предмет на проверка в настоящото производство.

С Разпореждане № 1665 от 16.08.2024 г. по това дело, Административният съд София-област е освободил К. от заплащане на държавна такса за исковото производство с ответник Административния съд София-град, назначил му е преводач от български на руски език и обратно, и му е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство до приключване на делото във всички съдебни инстанции.

С Разпореждане № 1679/21.08.2024 г., съдът, след като е извършил проверка на редовността на исковата молба, е установил, че тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и на чл. 128 ГПК, във вр. с чл. 203, ал. 2 АПК. Оставил я е без движение и е указал е на ищеца, на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението за разпореждането следва да:

1. Посочи изрично вследствие на какви вреди се претендира исканата сума от 500 000, 00 евро. В случай че се твърди причиняването на неимуществени вреди, да уточни в какво се изразяват те;

2. Уточни от кой незаконосъобразен съдебен акт и/или незаконосъобразни действия и/или бездействия произтичат твърдените вреди. Ако се твърди, че вреди се претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и/или бездействия, същите да се конкретизират и да се посочи от кого са причинени – от Административния съд София-град или от администрацията на Затвора в [населено място];

3. Конкретизира нарушението, което намира, че е осъществено от страна на Административния съд София-град, като посочи изрично правната норма, която е нарушена, както и да обоснове по отношение на всяка една от съответните разпоредби по какъв начин Административният съд София-град е допуснал посоченото нарушение.Съобщението за разпореждането е получено от ищеца на 04.09.2024 г.

С Разпореждане от 03.09.2024 г. по първоинстанционното дело, на К. е назначен служебния защитник А. Трифонова, на която дата, по имейл, й е изпратено разпореждането за без движение. Съобщението за назначения на лишения от свобода служебен защитник е получено от К. на 04.09.2024 г.

С писмо, вх. № 5811 от 10.09.2024 г., именувано „Заявление: № 3742“, Г. К. е уведомил съда, че е получил копие от акта за назначаване на А. Трифонова за негов служебен защитник, както и разпореждането за без движение. Във връзка с последното, е отправил молба да му бъде изпратено копие от исковата му молба. Посочил е, че е подал няколко жалби и, че от номера на делото, по което е постановено разпореждането за без движение, не може да си спомни, за коя жалба/искова молба става въпрос. Отправил е молба с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК за удължаване на срока за изправяне на нередовностите на подадената от него искова молба. Уведомил е също, че адвокат Трифонова не се е свързвала с него.

След получаване на писмо, вх. № 5811 от 10.09.2024 г., решаващият състав на Административния съд София-област е приел, че К. не е изпълнил дадените му с Разпореждане № 1679/21.08.2024 г. указания. Формирал е решаващия извод за нередовност на искова молба вх. № 11108/17.07.2024 г. по описа на Върховния административен съд. Постановил е определение № 1228/14.10.2024 г., с което е прекратил производството. С определение № 2988 от 21.03.2025г. Върховният административен съд е отменил определението на АССО и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия с указания по движението на делото. В изпълнение на тези указания АССО е удължил срока за изпълнение на указанията дадени с разпореждане №1679/21.08.2024г. по адм.д.№924/2024г. по описа на АССО със 7 дни считано от датата на връчване на съобщението, изпратил е препис от разпореждане №1679/21.08.2024г. по адм.д.№924/2024г. по описа на АССО на процесулания представител на ищеца, както и препис от първоначалната искова молба вх.№11108/17.07.2024г. по описа на ВАС вх.№7211/2024г. по описа на АССГ на ищеца ведно с разпореждането за удължаване на срока. След като тези указания не са изпълнени, с разпореждане № 858/02.05.2025г. производството е отново прекратено. Това разпореждане е оставено в сила с определение № 7524/ 08.07.2025 по адм.д 5981/2025г. на Върховния административен съд.

Наред с това, Г. К. е предявил искова молба против Административен съд София област за обезщетение за вреди от описаната по-горе правораздавателна дейност на този съд, по която е образувано административно дело 10630/2024г. на АССГ, приключило с обжалваното определение.

Съгласно чл. 128,ал.1, т.6 АПК обезщетения за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища са подсъдни на административните съдилища. Тъй като се касае за предявен иск срещу Административен съд София област, правилно съгласно чл. 133, ал.6 АПК делото е образувано през АССГ, който е най-близкият по степен съседен на АССО съд.

Правилни са били изводите на АССГ за нередовност на исковата молба. Нито от нея, нито от последвалите изложения на жалбоподателя става ясно в какво се състои незаконосъобразността в правораздавателната дейност на съда, още повече, че описаните в исковата молба действия са били предмет на инстанционен контрол пред Върховния административен съд. Поради това правилно Административен съд София-град е счел исковата молба за нередовна и недопустима и е прекратил производството.

Недопустимо е правните субекти да се стремят да преодолеят резултата от предвидения в закона и проведен инстанционен контрол за законосъобразност на съдебните актове чрез предявяване на искове за обезщетяване на вреди от правораздавателната дейност на съда във връзка със същите тези актове. Това е достатъчно основание за прекратяване на производството, независимо от редовността или липсата на такава на исковата молба. Освен това, при инстанционния контрол в случая не е установена неправилност на съдебния акт, което означава, че и извършените по повод издаването му актове, действия и бездействия са счетени за съответстващи на материалния и процесуалния закон. Именно в тази връзка е изискано от жалбоподателя да уточни исковата молба. След като в исковата молба не е описано никакво противоправно поведение, искът е недопустиом.

Само за яснота, на жалбоподателя следва да бъде обяснено, че ефективността на предоставената от съда правна помощ не зависи от съда, а от назначения адвокат. Видно от самото дело, достъпът до съд е осигурен - ищецът е бил освободен от държавна такса, назначен му е преводач, предоставена му е правна помощ, дадени са му надлежни указания и срок да ги изпълни. Неизпълнението на задължения от страна на адвоката не е процесуално бездействие на съда. Видно е от подаденото по делото на АССО заявление, че на 15.05.2025г., едва след приключване на делото, назначената адв. Трифонова е депозирала пред съда отказ от процесуално представителство на Г. К..

Предвид изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,