Определение № 2793 от 07.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 4/2025 г.

ВКСII търговско отделение07.10.2025 г.докладчик Бонка Йонкова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв. М. Н. - пълномощник на Г. Г. Г., молба с вх. № 1578/14.08.2025 г. за допълване на определение № 2447 от 31.07.2025 г., постановеното по т. д. № 4/2025 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1578/14.08.2025 г., подадена от адв. М. Н. - пълномощник на Г. Г. Г., за допълване на постановеното по делото определение № 2447 от 31.07.2025 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че с депозирания отговор на касационна жалба Г. Г. е поискал присъждане на разноски за производството пред Върховния касационен съд и е представил доказателства за извършването им, но в определението съдът неправилно е приел, че не е направено искане за разноски и че такива не следва да се присъждат. В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът по молбата „Виа Кънстракшън“ ЕООД - чрез адв. Т. Д., е подал отговор, в който е изразил становище, че молбата за допълване на определението е неоснователна, тъй като разноските не са претендирани със списък и производството е приключило в стадия по чл.288 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима. С постановено по настоящото дело определение № 2447 от 31.07.2025 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1050 от 22.10.2024 г. по в. гр. д. № 1087/2024 г. на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение № 168 от 22.12.2023 г. по т. д. № 25/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че „Виа Кънстракшън“ ЕООД дължи на основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД на Г. Г. Г. сумата 88 000 лв. - парично вземане за част от продажната цена по договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 64, том І, рег. № 2384, дело № 44/23.08.2017 г. на нотариус Б. Н., ведно със законната лихва от 20.07.2022 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 643/2022 г. на РС - Гоце Делчев, и на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдено „Виа Кънстракшън“ ЕООД да заплати на Г. Г. Г. разноски за двете съдебни инстанции. В мотивите към определението съставът на ВКС е посочил, че няма основание за присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК, тъй като страната, която има право на разноски с оглед недопускане на касационното обжалване - ответникът по касация Г. Г., не е претендирала разноски. Основателен е доводът в молбата по чл.248 ГПК, че констатацията на съда за отсъствие на направено от ответника по касация искане за разноски е неправилна, тъй като в подадения в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационна жалба Г. Г. е формулирал искане за разноски. Независимо от това молбата за допълване на определението чрез присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК е неоснователна поради липса на доказателства за реално извършени разноски. С отговора на касационната жалба е представено копие от договор за правна защита и съдействие № 070098/05.12.2024 г., сключен между Г. Г. и адв. М. Н., в който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство пред ВКС във връзка с обжалване на решението по в. гр. д. № 1087/2024 г. на Апелативен съд - София в размер на 7 440 лв. В договора е посочен начин на плащане „по банков път“, което предполага доказване на плащането с банков документ - т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Доказателства за превод на сумата по банков път и за постъпването й по сметката на процесуалния представител - адвокат не са представени нито с отговора на касационната жалба, нито в по-късен момент, предхождащ постановяването на определението по чл.288 ГПК. При тези обстоятелства и с оглед разрешението, възприето в т.1 от цитираното тълкувателно решение, на молителя не следва да се присъждат разноски - така както е прието в определението за недопускане на касационно обжалване, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

10