Определение № 321 от 14.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5766/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на А. В. К., чрез адв. П. Стоянова като процесуален представител, против решение № 1046 от 16.02.2024 г., постановено по адм. дело № 7163/2023 г. по описа на Административен съд – София град. Излагат се доводи за недопустимост на решението поради неучастие на всички заинтересовани страни, както и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилване, респ. отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на административния съд или постановяване на друго, с което да се прогласи за нищожно процесното решение на Столичния общински съвет. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание, доводите и исканията в касационната жалба се поддържат от пълномощника на касатора адв. С. Щерева. Ответникът Р. С. С., чрез пълномощника си адв. И. Радичкова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски по приложен списък. Ответниците – Столичен общински съвет и А. С. С., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение на правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на А. В. К. против решение № 442/23.06.2022 г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 56, ал.1 АПК във вр. с чл.129, ал.1 ЗУТ е прекратено административното производство по одобряване на ПУП-План за регулация за УПИ Х-878,879,881 „за офиси и магазини“, кв.12г., м. „Суха река-запад“, поради непредставен предварителен договор по чл.17, ал.3 ЗУТ от собствениците на засегнатите имоти. С определение от 22.08.2023 г., съдът е приел предявената жалба за допустима само в частта, с която решението на СОС се оспорва като нищожно. С доводи за недопустимост поради просрочие на оспорването на акта като унищожаем /незаконосъобразен/, жалбата в тази част е оставена без разглеждане, а производството по делото в същата част е прекратено. Постановеното определение е влязло в сила. По допустимата жалба, с обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. АПК, оспорването на процесното решение на СОС като нищожно е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е постановен от компетентен орган и в съответствие с материалния закон. Сочи се, че Столичният общински съвет е органът, пред когото е налице висящо административно производство за одобряване на ПУП в обхват на повече от три квартала, с оглед на което и на осн. чл.129, ал.1 ЗУТ, същият е компетентен да постанови административен акт за приключване на производството, вкл. за прекратяването му на основанията по чл.56 АПК. Изложени са съображения за необходимост, по аргумент от чл. 17, ал. 3 ЗУТ, на писмено съгласие и предварителен договор за прехвърляне на собственост от собствениците на всички засегнати имоти, включени в проектирания с процесния ПУП-ПР, УПИ Х—878,879,881 „за офиси и магазини“, кв. 12г., м. „Сухата река-запад“, гр. София, като елемент от фактическия състав за одобряване на плана. В тази връзка е приет за обоснован и правилен извода на органа за прекратяване на административното производство именно поради липсата на съгласие и на представен предварителен договор, които са условие за довършване на същото. Проверено във връзка с критериите по чл.209, т.2 и т.3 АПК, обжалваното решение на административния съд е допустимо и правилно като краен резултат. Касаторът обоснована оплакванията си за недопустимост на съдебния акт с обстоятелството, че в производството по делото не е конституирана Столична община като собственик на ПИ 68134.610.879, включен като част от проектирания УПИ Х—878,879,881, кв.12г, м. „Сухата река-запад“, гр. София. Доводите са неоснователни като предявени в защита на чужди права, а и в случая предмет на оспорване пред административния съд е акт по чл. 56, ал. 1 АПК, който съгласно чл.56, ал.4 АПК, подлежи на обжалване по реда на глава Десета, раздел Четвърти от АПК, т.е. предявената жалба се разглежда в закрито заседание съгласно правилото на чл.199 АПК и неучастието на засегнатите собственици на имотите в обхвата на ПУП, не води до недопустимост на съдебното производство, респ. не е основание за недопустимост на оспорения съдебен акт. Във връзка основанията по чл.209, т. 3 АПК, следва да се посочи, че в случая съдът неправилно се произнася по жалбата в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК. Оспореното решение на органа за прекратяване на висящото административно производство по реда на чл. 56, ал. 1 АПК не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а представлява волеизявление на административния орган с процесуален характер, преграждащо развитието на административното производство, което подлежи на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи. В случая оспорването е предвидено с разпоредбата на чл. 56, ал. 4 АПК и се провежда по реда на чл. 197 и сл. АПК. По такава жалба съдът следва да се произнесе с определение - чл. 200, ал. 1 АПК. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Независимо, че първоинстанционният съд е разгледал жалбата по реда на чл.145 и сл. АПК, същият не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по см. на чл.209, т.3 АПК, а постановеният съдебен акт, който е решение, има характера на определение. В тази връзка подадената срещу него жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 229 и сл. АПК. Изложеното налага отмяна на определението от съдебното заседание на 11.11.2024 г., с което от касационната инстанция е даден ход на делото по същество. Както се посочи, административният съд е сезиран с жалба с искане за обявяване на нищожността на решение № 442/23.06.2022 г. на Столичен общински съвет, с което на основание чл. 56, ал.1 АПК във вр. с чл.129, ал.1 ЗУТ е прекратено административното производство по одобряване на ПУП-План за регулация за УПИ Х-878,879,881, кв.12г., м. „Суха река-запад“, СО, която жалба е отхвърлена с оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт. Същият е правилен като краен резултат. Видно е, че с предявената пред административния съд, жалба се оспорва компетентността на Столичния общински съвет да приема решения с предмет ПУП в обхвата само на един УПИ с твърдения за противоречие с разпоредбата на чл.129, ал.2 ЗУТ. Така наведените от жалбоподателката доводи са неоснователни както правилно е констатирал решаващият съд. В случая компетентността на общинския съвет произтича от чл. 129, ал. 1 ЗУТ, тъй като от доказателствата по преписката се установява, че пред него е налице висящо административно производство за одобряване на ПУП в обхват на повече от три квартала, което същият е прекратил в частта относно процесния УПИ. По аргумент от чл.56, ал.2 АПК, административното производство може да бъде прекратено по инициатива на провеждащия го орган. Действително, възприетото от СОС правно основание в оспореното решение е по чл. 56, ал. 1 АПК - искане на страната, по чиято инициатива е започнало производството, и не кореспондира с фактическото, но горното сочи на процесуален порок на волеизявлението поради неосъществяване на предпоставка за допустимостта на акта за прекратяване, което обаче би породило отменяемост поради незаконосъобразност, а не нищожност на решението. От друга страна, изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на мотивите на органа поради несъответствието им с хипотезите за недопустимост на административното производство, макар и основателни, също не обосновават нищожност на процесния акт. Обратно на поддържаната от жалбоподателката теза, акт със съдържанието на оспорения е по принцип допустим от правния ред. Видно е, че с оспореното решение, СОС е прекратил административното производство за одобряване на ПУП-ПР за УПИ Х-878,879,881, кв.12г., м. „Суха река-запад“, СО, по съображения, че за одобряване на плана липсва съгласие за сключване на предварителен договор по чл.17, ал.3 ЗУТ на собствениците на засегнатите поземлени имоти, включени в новия УПИ и конкретно на ПИ с идентификатор 68134.610.878, които са подали възражение с искане за прекратяване на административното производство. Изложените мотиви не сочат на недопустимост на административното производство, тъй като не попадат в приложното поле на основанията по чл.56 АПК, както основателно поддържа жалбоподателката, оспорвайки като неправилни изводите в обратен смисъл на административния съд. Засягането от процедирания проект за ПУП на посочените поземлени имоти и необходимостта от съгласие на техните собственици за подписване на договор за прехвърляне на собственост, са основания за отказ за одобряване на проекта, тъй като касаят съществото на процедурата, а не нейната допустимост. Произнасянето на органа за прекратяване на административното производство при липса на предпоставките за това, сочи на незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречие с материалния закон. Допуснатото нарушение обаче представлява типична проява на незаконосъобразност, която би породила отмяна на процесния акт, но не и нищожност на същия. Предвид изложеното, обжалваното решение на административния съд, с характер на определение, за отхвърляне на жалбата срещу процесното решение на СОС е законосъобразно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответницата Р. С. С. сума в размер на 1200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с представените по делото договор за правна защита и разписка. По горните съображения, Върховният административен съд, второ отделение,